Война без оръжие взима хиляди жертви - кой стои най-често зад хибридните атаки?

Целта е да се дестабилизират и разделят демократичните общества

17.10.2023 | 14:04 Редактор: Елеонора Танева

Финландия е една от най-щастливите, медийно свободни и високо образовани държави. Тя разполага с втората най-модерна армия в Европа. Въпреки това, едва тази пролет се присъедини към НАТО. Руското влияние в скандинавската страна се подхранва и от хибридни атаки - например блокирането на всички новинарски сайтове по време на посещението на украинския президент Володимир Зеленски. Скорошната повреда на газопровод и телекомуникационен кабел в Балтийско море също е въпрос, който влиза в дневния ред на Европейския център за противодействие на хибридните заплахи. В него  участват общо 34 държави от Европа, Обединеното кралство и САЩ, а отскоро и България. 

Хибридните заплахи не са еднократно действие, става въпрос за дългосрочна стратегия, зад която най-често стоят авторитарни режими.

"Ще назова няколко такива – Русия, Китай, Иран и други. Това са координирани и синхронизирани действия, като целта е да подронят решенията на демократичните общества. Те целят да нанесат колкото се може повече вреди, без да използват оръжия. Или поне се надяваме на това", каза Маркус Коко от Европейски център за противодействие на хибридните заплахи.

Хакери, ботове, тролове, сайтове или профили в социалните мрежи с фалшиво съдържание целят да дестабилизират и разделят демократичните общества. 

"Начинът, по който може да се повлияе на избори, най-често е чрез опит за влияние върху много хора, чрез дезинформация или очернящи разкази за водещите кандидати. Също така чрез хакерски атаки може да се цели компрометиране на властите, които организират изборите. Но основната им цел е промяната на общественото мнение", добви Коко. 

По думите му развитието на изкуствения интелект е тревожно в смисъла на използването на инструментите за създаване и разпространението на фалшиво съдържание, като дийпфейк клиповете.

Финландия и България си приличат по силното руско влияние в двете държави. В скандинавската страна с хибридните заплахи се занимава и Държавният резерв.

"Ако нещо наистина се обърка, да помислим за електричеството. Ако то спре, тогава ще имаме серозен проблем с интернет връзките. Всичко е свързано помежду си", посочи Теуво Аполайнен от Държавната агенция за аварийно снабдяване .

В България хибридните заплахи и комуникацията с европейските партньори са в правомощията на ДАНС и правителствените експерти.  

"Това, което се очаква от нас, е България да определи своите цели и своите приоритети като участник в Хибридния център. Разбира се това ще бъде един дълъг процес, предстои посещение на експерти от центъра у нас", уточни българският посланик във Финландия Нина Симова.

Финландия напълно подкрепя страната ни за членство в Шенгенското пространство, каза още посланик Симова пред Bulgaria ON AIR.

Вижте повече в репортажа на Кристина Цветкова.