Дискриминирани и обречени: Диабетиците живеят в кошмар заради липсата на инсулин

С отворено писмо инсулинозависими пациенти в България алармират за липсата на "Тресиба" и "Фиасп" в аптечната мрежа. 

"Аз съм с два инсулина. Бавният ми инсулин липсва в аптечната мрежа от 6 месеца. Двата инсулина са ми предписани по протокол. Купувах алтернативен, защото до съвсем скоро нямаше задължително изискване за рецепта при закупуване на инсулин. От миналия месец това изискване се появи и не можах да закупя алтернативен. Личният лекар ми отговори, че няма право да ми издаде е-рецепта за алтернативен. Няколко дни по-късно разбрах, че той има такова право - или не знае, или не му се занимава", коментира пред Bulgaria ON AIR Анета Вълова, която е диабетик от 30 години.

Тя изтъкна, че в последната една година има липса на различни видове инсулини и допусна, че има връзка с издадената през март 2022 г. наредба за промяна на формулата на дефицит. 

"Отразява се с пълна сила тази година. Никога липсите на инсулин не са били толкова продължителни. Човек трябва да има възможност да получи алтернативен инсулин. В този момент липсват. Неуместно е точно в такъв момент да поставиш изискване за електронна рецепта. Би трябвало да има регистър на диабетиците в България", подчерта Вълова.

Адвокат Мария Петрова заяви в "България сутрин", че в държава, която на хартия гарантира правата на пациентите, включително правото на достъпна помощ, хората разчитат предимно на късмета и добрата комуникация между самите пациенти. 

"Безспорно това е дискриминация. За недостиг на лекарства говорим от доста време, но основният проблем е, че никой не търси решението, което не е толкова трудно. Ако няма политическа воля и ако не се игнорират крайно финансовите лобистки интереси, българските пациенти ще продължават да са в омагьосан кръг да обикалят аптеки и да се борят със софтуера", настоя юристът.

Адв. Петрова подчерта, че сме стигнали дотук заради бездействие и лобизъм, докато в същото време износът на инсулин може да бъде спрян. Доставчиците обаче може да търсят неустойки и да съдят държавата.

"Кой допусна нормативно да направим такива уредби, така че да изпадаме в хипотеза да избираме между живота и парите?! В нашата държава все по-често второто е предпочитано за сметка на първото", каза още адв. Петрова.

Тя добави, че сме третирали електронната рецепта като универсално решение за всичко, но очевидно тя не е такова, защото все още има недостиг на медикаменти. 

"Здравният министър не знае, че част от медикаментите, които цитираше, не са инсулин. Ползват се за хора с определен тип диабет, но далеч не са инсулин. Тотално неразбиране на проблема и абсолютна дискриминация на пациентите", алармира адв. Петрова.

Елица Сиракова, която е майка на дете с диабет и инициатор на отвореното писмо, на свой ред коментира, че решението е държавата да се яви като гарант, че всички инсулинозависими хора в България ще имат инсулин, с който да живеят. 

"В момента държавата няма никакви инсулинови запаси за нас. Всичко е оставено в ръцете на частните фирми. Не можем просто така да отидем до аптеката и да си купим инсулин, издават се от НЗОК с протокол. Разменяме си инсулин с други пациенти", посочи тя.

Според Сиракова, евентуална забрана за износ на инсулин от страната ни би решила част от проблема, но няма да е достатъчна, тъй като проблемът не е свързан само с реекспорта. По думите ѝ фирмата производител изпитва недостиг на пластмаса за произвеждането на писалките.

Няма регистър на болните, никой не знае колко хора и какъв инсулин използват, изтъкна също Сиракова.

Гледайте целия разговор в следващото видео: