Предишната политическа криза е струвала над 1 млрд. лв. на данъкоплатците

Политическата криза от 2013-2014 г. е струвала над 1 млрд. лв. на данъкоплатците. Това показват изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ). Според изчисленията на икономистите в хазната през тези две години са постъпили с 1,5 млрд. лв. по-малко от очакваните данъчни приходи. Забавянето на разходите също е било драстично. 

Именно заради това от ИПИ призовават политиците да внимават с популистките рискове, на които подлагат фиска с дебатите по бюджета за 2017 г. и предлагат алтернативен разчет.

"В условията на изключително скъсени политически хоризонти и конституционни предизвикателства пред приемането на бюджета, ИПИ изготви алтернативния бюджет максимално консервативно и с една много ясна цел - запазването на фискалната стабилност и избягване от популизма, който е заразил много от политическите играчи", обясни Петър Ганев от ИПИ. 

По думите му фискалната цена на кризата през 2013-2014 г. е в пъти по-висока от платената по време на "голямата" икономическа криза след 2008 г. 

Според Десислава Николова, главен икономист в института, следващата година се очаква да донесе влошаване на международната среда и забавяне на растежа в еврозоната. На този фон прогнозите за българската икономика също бяха занижени, като последните очаквания са за растеж между 2,5% и 3,0%.

Тези прогнози са направени преди правителството да подаде оставка и съответно не отчитат повишения политически риск и неговите ефекти върху растежа. Т.е. ръстът на икономиката през 2017 г. е много вероятно да е по-нисък (около 2%, по прогноза на ИПИ), ако създалата се ситуация доведе до отлагане на частни инвестиции и забавяне на големи европейски проекти, както това се случи при предишната политическа криза.

В алтернативния разчет за сметката за приходите и разходите за 2017 г. от ИПИ отчитат и "грешката" в данните, които са използвали от Министерство на финансите в изготвянето на бюджета и за която Investor.bg вече писа.

Вземайки под внимание политическата нестабилност и опасностите пред фиска, от ИПИ стъпват на един консервативен макроикономически сценарий, който отчита вероятността от реализирането на външни рискове и охлаждане на растежа у нас. В тази фаза на икономическия цикъл е недопустимо страната да планира нови бюджетни дефицити (1,3 млрд. лв. по консолидираната рамка според внесения в НС бюджет), категоричен е Петър Ганев, особено при положение, че за тази година ще бъде постигнат балансиран бюджет.

По думите му изключително опасни звучат и заявките на някои политически играчи за нови популистки харчове и дори дълбоки промени в данъчната система. Всичко това са предложения, които са дълбоко пропагандни и търсят да се възползват от липсата на ясна отговорност в създалата се сложна политическа ситуация.

Вижте какво предлагат от Института в Investor.bg