Милена Иванова: Продавахме България с цената, а не с таланта си – това свърши

България дълго време се е конкурираше на световния пазар с по-евтин труд, включително в IT сектора, но този модел вече е изчерпан. Страната трябва да намери път към следващата фаза на икономическото си развитие, като постави на преден план таланта, науката и иновациите. Това заяви предприемачът, финансист и председател на Фондация "Неуморните" Милена Иванова в неделното издание на "България сутрин". 

"Ние не се предлагахме и не се продавахме на света с таланта си, а с цената си. Но това свърши", подчерта тя.

По думите ѝ въпросът вече е с какво България ще се конкурира в света и какво може да предложи. Страната трябва да насочи вниманието си към науката и иновациите, защото без преминаване към следващ етап на икономическо развитие рискува да започне да тъпче на едно място.

"Стоим върху купа злато"

Един от големите неизползвани ресурси на България, според госта, са хилядите висококвалифицирани българи, които живеят и работят зад граница.

"Добрата новина е, че имаме един актив. Стоим на една купа злато, за която до момента нищо не правим, но тя е там", обясни гостът в ефира на Bulgaria ON AIR.

По предварителните оценки на екипа ѝ над 3000 българи се занимават с наука на международно ниво извън страната. Те са част от значително по-голяма общност от високообразовани и успешни българи зад граница, които работят в науката, бизнеса, изкуството, музиката, медиите и други сфери.

Иванова пoдчерта, че вместо излизането на висококвалифицирани хора от страната да се разглежда единствено като "изтичане на мозъци", натрупаните от тях знания и контакти може да бъдат възприемани като огромен капитал за България.

"Много често говорим за изтичането на мозъци от България и каква огромна загуба е това за нас като нация. Но ако обърнем монетата, това е най-голямата инвестиция и най-големият капитал, който страната има и който към момента не използваме."

Над 1100 български учени вече са открити

Именно с тази идея е създаден дигитален алманах, в който вече са събрани над 1100 български преподаватели и изследователи от водещи университети и научни институции по света.

Първоначално екипът се насочва към 50 от водещите университети в САЩ, 30 в Европа и 30 международни бизнес училища. При проучването на тези 110 институции са открити около 500 българи, а след обединяването на информацията с други източници броят достига 1100.

Задачата се оказва по-трудна, отколкото изглежда, тъй като западните университети обикновено не посочват националността на своите преподаватели. Част от първоначалното издирване е извършено ръчно чрез преглеждане на университетски сайтове и търсене на имена, които изглеждат български.

Само един негативен отговор от около 1000 имейла

След идентифицирането на учените започва и директното свързване с тях. Изпратени са около 1000 имейла, като екипът вече поддържа активен контакт с приблизително 300 души. Около 100 са се регистрирали в общността.

По думите на Иванова от всички потърсени е получен само един категорично негативен отговор. С част от преподавателите вече са проведени около 50 онлайн срещи, на които се обсъжда какъв опит, знания и време биха могли да предоставят.

Български учени са готови да помагат безплатно

Една от практическите цели е успешни български преподаватели зад граница да помагат на млади учени и докторанти в България.

Те може да станат техни ментори, да съдействат за създаване на международни контакти и да споделят опита си за публикуване в престижни научни издания.

По думите на Иванова български преподаватели зад граница вече са готови да предоставят знанията и времето си безвъзмездно. Участието е доброволно и безплатно.

Целта не е хората непременно да се връщат в България

Амбицията не е успешните българи зад граница непременно да бъдат убеждавани да се завърнат физически в страната. Целта е техният опит, знания и контакти да започнат да се свързват обратно с България.

"Не се борим да върнем физически хората в България, защото това в днешно време няма особено значение", обясни Иванова.

Според нея страната разполага с огромна международна мрежа, която все още не използва достатъчно.

"Ние сме на един българин разстояние от абсолютно всеки важен човек в света, за който се сетите. Гарантирам ви го. Но трябва да знаем кой е българин", обобщи гостът на предаването.