Каква е формата на Вселената - безкрайна, плоска или с формата на поничка?
"Със сигурност формата на поничка е напълно възможна. Каква е формата на Вселената е отговорът, който аз и моите колеги се опитваме да разнищим. Екипът в Софийския университет работи в сътрудничество с екипи в целия свят, може би в 6 или 7 държави, заедно с които разработваме този тип наука. Това, което ние разработваме в момента, е кулминация на проучвания, които се правят от повече от век", разказа астрофизикът д-р Деян Михайлов от Физическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" в "България сутрин в неделя".
По думите му много учени са се интересували от въпроса каква е формата на Вселената и са се опитвали да му отговорят.
За съжаление, през последния век това не е било възможно, тъй като не сме имали достатъчно точни наблюдения на Космоса, с които да можем да изговорим формата на Вселената.
Как учените изследват формата на Вселената
"Аз и моите колеги използваме изкуствения интелект в нашата работа ежедневно. Етапът, на който сме в момента, е разработка на теорията за това каква е формата на Вселената. Всяка научна хипотеза се развива първо от работна теория, след това до нещо, което е публикувано, и след това е тествано с данни, с наблюдения на природата и в този случай на Вселената", обясни гостът на Bulgaria ON AIR.
Благодарение на мисията "Планк" знаем, че геометрията на Вселената е приблизително плоска, посочи астрофизикът.
"Засега знаем, че размерът на Вселената със сигурност е по-голям от размера на нашата обозрима Вселена и ако има такава граница, то тя е по-далеч от 14 милиарда светлинни години от нас. Благодарение на данните, които вече сме получили, сме успели да направим някои начални заключения за това каква може да бъде и каква не може да бъде формата на Вселената", коментира Михайлов.
"Резултатите, които ние публикуваме и които днес обсъждаме, са резултат от международно сътрудничество между учени. Но в конкретния случай, в статията, която беше публикувана в последните няколко седмици, българският екип има водещо значение и аз бях поканен от името на престижното списание Nature Astronomy ние да я напишем публикуваме".
Новите технологии променят научните изследвания
България, за съжаление, през годините е заемала не толкова водещо място, но в момента това се променя, категоричен е д-р Михайлов.
"Ние се стараем да внедрим и използваме всички нови технологии в нашата работа, тъй като от нас зависи да намерим най-доброто им приложение. Новите методи се откриват и прилагат ежедневно. В момента използвам методи, които не бяха налични дори преди 6 месеца, и съм сигурен, че в следващите години и до края на този проект ще имам възможност да използвам и да внедря много нови числени методи, които в момента се разработват", каза още той.
Богомил Николов за скока на цените: Закъснели сме с мерките
Вече цял месец в кв. "Дружба" няма топла вода, никой не казва кога ще я пуснат
Самолет на Луфтханза кацна аварийно заради странна миризма в кабината
Хламидиална инфекция – защо може да протече без симптоми?
Физическо развитие на децата: основни принципи и практически ориентири
В Световния ден на фармацевта: България има най-много аптеки в ЕС, но фармацевтите в тях не достигат
Безплатни прегледи с колпоскопия всеки вторник през октомври в МК "Д-р Щерев"
Кои планети да наблюдаваме на небето през октомври 2026 г.: От Сатурн до Уран
Tesla започва масово производство на хуманоидния робот Optimus
Марсоходът Perseverance откри следи от древна гореща вода в кратера Йезеро
В Турция откриха фрагмент от най-стария мирен договор в света
Полицията с подробности за катастрофата с автобус във Варна
Теодор Кабакчиев спечели Roof of Africa
Тежка катастрофа във Варненско взе жертва
Ето къде няма вода във Варна днес
Варна отбелязва 100 години въздушна поща в България с публична лекция
Най-новата крайнодясна партия в Италия преследва първата си изборна победа
Аптеките и дрогериите настъпват в европейските молове със застаряването на населението
Превъоръжаването на Германия променя индустриалния пейзаж на Мюнхен
Ниското ниво на Рейн принуждава компаниите да се адаптират към новата климатична реалност