Поколението Z не стои заради заплатата: Какво кара младите да напускат работа?

Поколението Z обхваща младите хора на възраст между 18 и 30 години, които сега навлизат на пазара на труда. Те имат високи изисквания към заплащането, но и към работната атмосфера.

Макар често да са подценявани и да срещат предразсъдъци заради липсата на професионален опит, мениджърите все по-ясно осъзнават, че именно тези хора ще бъдат основен двигател на пазара на труда през следващите десетилетия.

Работодателите трябва да обърнат внимание на младите 

"Преди всичко трябва да им обръщаме внимание, защото те са бъдещето на пазара на труда. С времето ще преминат през различни възрастови етапи, но поколенческите характеристики се различават от тези, които се определят само от възрастта. Хората запазват ценностите и нагласите, формирани от средата, в която са израснали", каза директорът на Националния център за оценка на компетенциите към Българската стопанска камара Томчо Томов в неделното издание на "България сутрин".

По думите му трябва да се обърне внимание точно на това, защото поколенията Z и Y ще представляват 80% от работната сила след 30 години.

Попитан дали се познават особеностите на това поколение, Томов отговори:

"Има изследвания по темата. Българската стопанска камара беше сред първите организации, които направиха национално проучване. Последва и друго изследване. Въпреки това работодателите все още често действат на принципа на пробата и грешката".

"Стереотипите на мениджърите, които са представители на други поколения, влияят върху начина, по който възприемат младите. Безработицата сред младите хора е висока - около 18%. Сериозен е и делът на тези, които нито учат, нито работят. По този показател България е на второ място в Европа. Освен това работната сила застарява, особено в индустрията и по-тежките сектори. Затова е изключително важно в предприятията да навлизат млади хора. Именно по тази причина на поколенията Z и Y се обръща толкова голямо внимание", подчерта той в ефира на Bulgaria ON AIR.

Заплатата не е единственото условие

Той е на мнение, че не всичко се изчерпва с по-висока заплата.

"Според нашите проучвания заплащането е на първо място според нашите проучвания. Младите хора се интересуват от него и имат много добри възможности да сравняват предложенията на работодателите. Ако видят по-добра и по-надеждна оферта, не бива да се очаква, че ще останат единствено от лоялност към компанията. И не бих ги нарекъл капризни. Те имат свой поглед към работата. За тях възнаграждението не е само сума или оценка на труда им. То им осигурява определено качество на живот. Те държат и на времето извън работата", категоричен е гостът.

"Заради това работодателите променят стратегиите си. Заплатата и възможността за дистанционна работа имат значение, но младите хора търсят също добри взаимоотношения и възможности за развитие. Важно е да им създадем среда, в която сами да намерят своя път и възможност за реализация. За съжаление, работодателите отделят твърде малко внимание на тази среда. А преди да говорим за задържане, трябва да помислим как да привлечем младите хора. Образованието също трябва да ги насърчава да развиват технически и технологични умения", коментира още директорът на Националния център за оценка на компетенциите.

Репутацията на работодателя също има значение

Оказва се, че от голямо значение е и репутацията на работодателя.

"Младите хора проучват компаниите и имат начини да разберат как се отнасят към служителите си. Важно е работодателите да развиват своя бранд и да го съчетават с политиките си. Един служител, който си тръгне с негативни впечатления, може да информира десетки хиляди. Има и сайтове с мнения за работодатели. Младите четат тази информация, преди да вземат решение", добави Томов.

Снимка: Pixabay