Каква е разликата между страх и тревожност и как да се преборим с тях?

Тревожността е естествена реакция на стрес и в умерени нива може дори да бъде полезна, но когато стане прекомерна или хронична, започва да пречи на ежедневието.

Това обясни клиничният психолог Виктория Дякова в ефира на съботното издание на "България сутрин".

Страх срещу тревожност

"Имаме различни тригери. Тревожността най-често в ежедневието ни се отключва от забързания живот, от притесненията покрай различни фактори, покрай заболявания и покрай това какво ни предстои. Всъщност, за да отговоря по-точно, първо трябва да направим разлика между това какво е страх и какво е тревожност. Страхът е реакция към нещо, което наистина се случва. Например, ако сега ни подгони куче, това ще е страх, защото има реална опасност. Тоест страхът е отговор към реална опасност, докато тревожността е към предполагаема такава - какво ще се случи в бъдещето", поясни Дякова.

Ролята на избягването

В някои случаи човек започва да избягва ситуации, които му носят напрежение, например социални контакти или конкретни места.

Макар това временно да носи облекчение, в дългосрочен план стеснява живота и засилва самата тревожност.

Според психолога именно избягването е един от ключовите механизми, които поддържат проблема.

Когато човек се изправя пред ситуацията, от която се страхува, и я преживее успешно, той натрупва увереност. Обратно - избягването лишава от този опит и засилва усещането, че не може да се справи.

Физическите прояви на тревожността

"Тревожността живее предимно в тялото. Тя има изключително физически еквиваленти. Едно от най-честите неща, които хората описват, е усещане за "топка в стомаха". Много често се стига до гадене, нервен стомах, треперене, пресъхване на устата, изпотяване. Сърцебиенето е един от най-честите симптоми. Когато сме под стрес, се активират кортизол, адреналин и норадреналин", разясни Дякова за Bulgaria ON AIR.

Съвременни тригери и механизми за справяне

В съвременното ежедневие този отговор често се задейства не от реална опасност, а от стресови мисли, имейли, задачи и очаквания.

Затова един от първите подходи за справяне според нея е връщането към усещането за безопасност. 

Това може да стане чрез осъзнаване на реалната ситуация - дали наистина има непосредствена опасност, както и чрез дишане. 

Бавното и контролирано дишане, с по-дълго издишване, помага да се активира парасимпатиковата нервна система, която отговаря за успокоението.

Полезни практики и мисловни модели

Полезни са също бавни физически практики като йога, разходки и стречинг, при които тялото се отпуска, вместо да е в състояние на бързане и напрежение.

Психологът обръща внимание и на ролята на мисловното "превъртане" на сценариите - постоянното анализиране "какво ще стане, ако…". 

Тук е важно човек да се запита дали реално решава проблем в момента или просто подхранва тревожността си. Тревожността, казва тя, винаги живее в бъдещето, а не в настоящето.

Снимка: Magnific