Атичифобия – страхът от провал, който ни парализира

Често срещан феномен в съвременното общество е усещането, че не можем да отговорим на собствените си или на чуждите очаквания. Този дълбок страх действа като психологическа спирачка и в медицината се нарича атичифобия – патологичният страх от провал.

Психологът Михаела Георгиева поясни в студиото на "България сутрин", че тази фобия често се бърка със социалната тревожност, но в своя най-чист вид тя представлява страх от самия неуспех.

"При нея човек не се страхува толкова от оценката на околните, колкото от самата възможност да сгреши, което го блокира до степен изобщо да не предприема първата крачка към целите си", уточни психологът. 

Разликата между тревожност и фобия

За по-лесно разбиране на състоянието Георгиева даде пример с процеса на писане на книга.

"Ако един човек има тревожност, той ще напише книгата, но няма да я издаде от страх как ще бъде оценена. Ако обаче има атичифобия, той изобщо няма да я започне", добави Михаела Георгиева в ефира на Bulgaria ON AIR. 

Според нея характерно за фобиите е, че те винаги имат конкретен обект или ситуация, които ги задействат.

При атичифобията обаче се намесва силна тревожност, която размива границите, превръщайки състоянието в социално инвалидизиращо.

"Човек започва непрекъснато да отлага с оправдания като "не съм готов", "ще го направя утре" или "това не ми е важно", само за да избегне изправянето пред предизвикателства", коментира психологът. 

Корени и причини за появата на страха

Според експертa основните фактори, които провокират развитието на атичифобия, се коренят в четири направления, свързани със силно критичната и строга семейна среда в детството, както и с травматично преживяване или публично унижение в миналото.

Наред с тях, ключова роля играят твърде високите очаквания от страна на родители и учители, както и вродената завишена тревожност у самия индивид.

Психологът подчерта, че перфекционистите са най-силно предразположени към това състояние.

Отражение на страха в различните възрасти

"В работна среда атичифобията спира кариерното развитие – хората с огромен капацитет отказват да поемат отговорност или да сменят работата си, оставайки на едно място с години", сподели Георгиева. 

Според психолога при тийнейджърите страхът се проявява в стремежа им да открият своето място в социума.

В края на разговора гостенката заключи, че социалните мрежи днес дават илюзорно усещане за сигурност при себеизразяването, тъй като спестяват директния и незабавен отговор на отсрещната страна, но същевременно правят хората по-груби и безцеремонни в дигиталното пространство.