Историята на Павел Вежинов: Три поколения любов към литературата

"Няма смешна обич на този свят, има грешна обич, има нещастна обич, има истинска или въображаема и всяка от тях е едно от малките чудеса на живота".

Никола Делчев Гугов, или по-познат като Павел Вежинов, е български писател и сценарист. Дъщерята и внучката на писателя и до днес пазят спомена за него жив.

Павлина Вежинова е журналист, писател и сценарист. Автор е на книгите "Вярвай в чудеса. Коледни приказки" и "По Коледа се случват чудеса". 

Дъщеря ѝ Вида Делчева също следва примера на дядо си и поема по сходен път. Най-новата книга е в сферата на фантастиката, която тя е издала и се казва "Слънцеломи" и е с награда "Крисалис". 

Майката и дъщерята пазят спомена за Вежинов, но внучката никога не успява да се срещне с него, защото се ражда след неговата смърт.

Павлина Вежинова и спомените за баща ѝ

"Спомените от баща ми са като на всяко дете - татко вкъщи, татко на работа, татко се прибира, носи ми подарък. Баща ми в един момент беше председател на боксовата секция, републиканската, след това вече в Олимпийския комитет. И въпреки че е писател, той харесваше спорта и пишеше за спорт. Като бях малка и като нямаше на кого да ме остави, ходих да гледам боксови мачове. Бях станала абсурден специалист и даже по-късно много добре знаех какво е ъперкът, какво е крошé, кое е неправилно", сподели Павлина Вежинова в неделното издание на "България сутрин".

Това, че поема по пътя на баща си, не е било осъзнат избор. 

"Не избрах, то ме избра. Аз исках съвсем различно нещо да уча. Исках да следвам История на изкуствата. Това е едно нещо, което всеки културен човек трябва да знае. Това не е професия. След това направих още няколко завоя. Накрая си отидох на Българска филология, отидох да работя като журналист в телевизията и вече всичко си тръгна по своя път", допълни тя за Bulgaria ON AIR.

Книгата, посветена на писателя

Павлина помага с разказ от първо лице на Атанас Свиленов да напише книга за баща ѝ. Книгата е в две части - първата част е интервюта за Вежинов, втората част е за него.

"За 100-годишнината се оказа, че книгата никъде я няма. И тогава излезе идеята да се пусне отново в тираж, като се съкрати. Тогава вече Свиленов не работеше. Аз поех неговата работа, затова има и моето име там. Внесох нови спомени за баща ми, които ги нямаше. Тъй като по 100-годишнината видях, че няма систематични данни какво е написал този човек, кога излиза и къде, започнах да търся по библиотеките, по едно време вече и в интернет.

Внучката Вида Делчева продължава литературната традиция

Вида Делчева завършва Книгоиздание в Софийския университет. Нейният интерес към книгите е това, което я кара да избере тази специалност.

"Вкъщи има много книги, огромна библиотека. И в дома на баба ми също имаше огромна библиотека. И като се чудех какво искам да правя с живота си, когато вече бяхме в гимназията и всичките ми съученици имаха гигантски планове, аз не бях така. И видях в сборника на Софийския университет със специалностите тази специалност - Книгоиздаване. И си казах: "Това е много интересно - да работя с издаване на книги", сподели внучката на Вежинов.

Тя няма спомени с дядо си, но е израснала с историите за него.

"За съжаление е починал четири години преди да се родя, така че нямам лични спомени, имам разказите на майка ми и на баба ми за него, които са много интересни - всякакви истории от тяхното познанство с него и от техния живот с него.

"Също така ми беше особено интересно, като бях малка, как на моя дядо книгите му се учат в училище".

Делчева разказа за процеса по направата на една книга - от черновите до вече готовия вариант с корица.

"Процесът тръгва от ръкопис. Оттук нататък издателството избира книги, които ще издаде. След което тези книги се дават - чуждестранните - на преводач, българските - на редактор. Превеждат се, редактират се. След това се минава през дизайна, после отива до печатница и след което вече тръгва по книжарската мрежа", каза още тя.

Дъщеря и внучка пазят спомена за Павел Вежинов и наследството му живо. Макар и да следват своя път, те вървят по стъпките и на своя потомък.