“Вояджър” напуска Слънчевата система

След 34 години и почти 18 милиарда изминати километра космическата сонда “Вояджър 1” е на ръба на Слънчевата система и се готви да стане първият създаден от човека обект, навлязъл в открития междузвезден космос.

В момента апаратът прекосява хелиопаузата - граничната област на системата, в която т.нар. “слънчев вятър” (потокът заредени частици, излъчван от Слънцето) отслабва и окончателно затихва. “Вояджър 1” се движи със скорост над 17 километра в секунда, или около 62 000 км/ч.

“Вояджър 1” и неговият близнак “Вояджър 2” бяха изстреляни през 1977 година с първоначалната амбиция да проучат Юпитер и Сатурн. Мисията се оказа толкова успешна, че бе удължавана още няколко пъти. “Вояджър 2” премина покрай външните планети Уран и Нептун, а сега и двата апарата изследват външните райони на Слънчевата система.

От началото на годината учените от NASA четири пъти променяха ориентацията на “Вояджър 1”, за да проучат по-добре измененията в слънчевия вятър и магнитното поле. Заключението им е, че апаратът е в самия край на хелиопаузата.

“Вояджър” се захранва от три термоелектрични генератора, ползващи като гориво радиоактивен плутониев оксид. Учените очакват сондата да има енергия поне до 2025 година. След това, вече безмълвен, апаратът ще продължи пътя си между звездите. След около 40 000 години “Вояджър 1” ще достигне системата на друга звезда - AC+79 3888 от съзвездие Жираф.

В случай, че някога бъдат открити от друга цивилизация, и двете сонди “Вояджър” носят на борда си златна плоча със снимки, образци на човешки езици и музикални записи - включително и знаменитото изпълнение на “Излел е Дельо Хайдутин” от Валя Балканска. Някои учени през годините се шегуваха, че идеята е добра, стига извънземните да притежават грамофони. Според Карл Сейгън обаче, колкото и миниатюрни да са шансовете записът да бъде открит и разчетен, “самото хвърляне на това “писмо в бутилка” в космическия океан казва нещо много обнадеждаващо за живота на нашата планета”.