Най-големият водопад на планетата влияе на климата в Европа, но е невидим за туристите

Най-големият водопад на Земята не се намира на сушата, а е скрит в дълбините на Атлантическия океан.

Разположен в Датския проток между Гренландия и Исландия, той достига внушителните 3,5 километра височина и играе ключова роля за климатичните условия в Европа, пише унгарското издание Blikk.

За сравнение, най-високият водопад на сушата – Анхел във Венецуела, е висок 979 метра. Подводният гигант се простира на ширина около 160 километра, а през него преминават между три и пет милиона кубически метра вода в секунда.

Според данни на Националната администрация на САЩ за океаните и атмосферата (NOAA) това количество е около 2000 пъти по-голямо от максималния воден поток на Ниагарския водопад.

Как се е образувал гигантският подводен водопад

Необичайното природно явление възниква заради разликата в плътността на океанските води. В Арктика водата се охлажда, а при образуването на морски лед солеността на останалата течна вода се повишава. Така тя става значително по-плътна и тежка.

Когато тези студени водни маси се придвижат на юг от Гренландско море, те достигат подводния праг в Датския проток. От другата му страна се намират по-топлите и по-леки води на Ирмингерското течение.

Под действието на гравитацията студената вода се спуска по подводния склон към дълбините на Атлантическия океан, образувайки гигантски водопад.

Защо от него зависи климатът на Европа

Значението на подводния водопад далеч надхвърля необичайните му размери. Той е важна част от глобалната термохалинна циркулация – огромна система от океански течения, която преразпределя топлината по планетата.

Потъващите студени води допринасят за образуването на Северноатлантическата дълбочинна вода, която се движи на юг и участва в океанската циркулация, свързана с преноса на топли води на север.

Тази система, заедно с Гълфстрийм и Северноатлантическото течение, има съществено значение за сравнително мекия климат на Северна и Западна Европа в сравнение с райони на Северна Америка и Сибир на сходни географски ширини.

Освен това студените води пренасят към океанските дълбини разтворени кислород и въглероден диоксид, като влияят върху морските екосистеми и глобалния въглероден цикъл.

Климатичните промени може да отслабят водния гигант

Учените предупреждават, че топенето на ледниците в Гренландия може да наруши този механизъм. Постъпването на все по-големи количества сладка вода в Северния Атлантик намалява солеността и плътността на повърхностните водни маси.

Ако водата не стане достатъчно плътна, потъването ѝ в Датския проток може да отслабне, което би могло да допринесе за забавяне на Атлантическата меридионална преобръщаща циркулация (AMOC).

Подобни промени биха могли да окажат сериозно въздействие върху климата, включително върху зимните температури в Европа и разпределението на валежите в тропическите райони.

Затова учените следят състоянието на океанските течения чрез спътникови наблюдения и измервателни буйове.

Макар да остава напълно невидим за туристите, най-големият водопад на планетата изпълнява жизненоважна функция за климатичната система на Земята.

Снимка: iStock