На 18 май няколко държави провеждат ключови избори, които не само отразяват вътрешните напрежения в техните общества, но и могат да повлияят на по-широки регионални и международни процеси.
От президентски балотажи и парламентарни гласувания до дългоочаквани местни избори, денят се превърна в лакмус за състоянието на демокрацията, нарастващия национализъм и социалната поляризация.
Румъния: На кръстопът между Европа и популизма
След драматично анулирания първи тур, румънците отново излязоха до урните за президентски балотаж между Никушор Дан и Джордже Симион. Докато Дан е символ на евроатлантическа ориентация, Симион – лидер на крайнодясната партия AUR – мобилизира електорат, който се чувства изоставен от елитите и изкушен от авторитарни модели.
Ако Симион спечели, това може да предизвика сътресения в отношенията на Румъния с Брюксел, включително замразяване на европейски фондове и ревизия на правосъдните реформи.
Изборите се провеждат в сянката на обвинения за руска дезинформация, намеса в изборния процес и напрежение по границата с Молдова.
Полша: Преход от културна война към социална справедливост
Първият тур на президентските избори в Полша отразява изключително поляризирания политически пейзаж. Кандидатите Тшасковски и Навроцки символизират сблъсъка между прогресивна Полша – отворена към ЕС и либерални ценности – и традиционалистка, религиозна Полша, която залага на консервативните устои и националния суверенитет.
Изборите се провеждат на фона на масови протести заради ограниченията върху абортите и делата срещу съдии, които предизвикаха критика от страна на ЕС.
Португалия: Демокрация в задънена улица
След политическа нестабилност и вот на недоверие, португалците бяха принудени да гласуват отново. Въпреки че център-дясната коалиция на Луиш Монтенегро води, отказът му да сътрудничи с Chega – крайнодясна партия с антиимигрантска и евроскептична реторика – може да остави страната в политически вакуум.
Дилема: Дали ще се състави нестабилно правителство или ще се стигне до нови избори? Португалия е в труден момент, в който икономическите реформи изискват стабилно управление.
Хърватия: Местни избори – национален тест преди президентските
Въпреки че са местни по характер, изборите в Хърватия се възприемат от политическите анализатори като генерална репетиция за президентските избори през есента. Резултатите от градовете като Загреб, Сплит и Риека ще покажат има ли реална алтернатива на управляващата партия ХДЗ.
Фокусът са градското развитие, корупцията и инфраструктурата.
Молдова: Малките избори с голям символичен заряд
Изборите в шест населени места в Молдова изглеждат малки на пръв поглед, но са част от по-широката битка за стабилизиране на демократичните институции. При правителство, което се стреми към евроинтеграция, местното самоуправление е ключов елемент за укрепване на доверието сред гражданите.
Изборите се провеждат в момент на засилен натиск от Русия, опити за дестабилизация на Приднестровието и активна дезинформация.
Ливан: Демокрация в условия на разруха
След почти десетилетие отлагания, Ливан започна поетапно провеждане на местни избори. Това се случва в контекст на колапс на държавните институции, изчезване на банковите спестявания на милиони ливанци и отсъствие на легитимно национално правителство.
Залогът: Надежда за възраждане на местната власт и спиране на политическата и икономическа ерозия.
Снимка: Reuters