Ритуали за здраве, късмет и плодородие на Гергьовден

На 6 май църквата чества Свети Георги Победоносец – един от най-почитаните светци в Източното православие, смятан за покровител на войската и символ на храбростта.

На Гергьовден се меси обредна пита с "мълчана вода" – в чисти нощви, със сребърна пара, покрита с женска риза и украсена със зеленина за плодородие.

Поверия и обичаи

Момите връзват жълт и червен конец на трендафил и ги разменят за здраве.

За овчари се носят кравайчета, с които се обикалят кошарите срещу болести и магии.

Върба или дрян, както и стръкове жито или ечемик, се връзват на кръста против болки.

Къпането в утринна роса или течаща вода носи здраве, а "лявата вода", налята по течението, се използва за лекуване. Вярва се, че всяка капка на този ден е благословена.

Билки и народни вярвания

Събират се билки с най-силна лечебна сила, с които се украсяват домове, кошари и съдове за мляко.

Дори и ако не се ходи при утринната роса, всяка къща се украсява със зеленина – здравец, чемшир, коприва, гергьовче, девесил, клонки от люляк, бук или глог.

Нощта срещу празника се смята за магична. Росата носи изцеление и дори плодородие за бездетни жени.

Най-популярният ритуал във всички райони на България е жертването на агне. Агнето трябва да е мъжко, на главата му се слага венец от гергьовски цветя, в роговете му се оплита свещ и се прекадява с тамян

Свещеникът чете молитва и го захранва с трева, хляб или трици. Обикновено се избира първото родило се мъжко агне.

Важно е кръвта му да опръска стените. Със същата кръв се мажат бузите на децата за здраве, както и праговете на вратите и ъглите на стаите.