Черноморският регион може да се затопли с до около 4°C към 2070 г., а това вероятно ще доведе до по-чести и по-силни екстремни метеорологични явления, посочват турски учени, цитирани от Анадолската агенция.
Причини и изследване
Според Баръш Йонол от факултета по аеронавтика на Истанбулския технически университет, по-високите температури вероятно ще доведат до по-интензивни валежи, защото топлият въздух задържа повече влага.
Изследването, изготвено съвместно с докторанта Мехмет Баръш Келебек и Фулден Батибениз от Университета в Берн, разглежда климатични сценарии при високи въглеродни емисии. В него се сравняват данни от периода 2005–2014 г. с прогнози за 2061–2070 г.
Проучването, продължило две години, се фокусира върху краткосрочните прогнози за интензивни валежи, горещи вълни, намаляваща снежна покривка и сезонни промени във валежите в страните от Черноморския басейн, района на Мраморно море, части от Егейско море, Централен и северната част на Източен Анадол.
Според заключенията температурите в басейна могат да се повишат с между 2 и 4 градуса през зимата, с около 2,5 градуса през пролетта, с 3 градуса през лятото и с между 1,5 и 2,5 градуса през есента.
Най-рязко се очаква да се затопли Източен Анадол, където в някои райони максималните температури потенциално може да се повишат с до 7 градуса през март.
Екстремни явления и природни ефекти
Един от най-значимите ефекти от затоплянето е очакваното удължаване на горещите вълни. Докато в момента подобни явления траят между 5 и 10 дни в годината, според прогнозите продължителността им може да достигне 50-55 дни годишно.
Снегът се очаква да намалее с около 20 процента през пролетта, а максималната снежна покривка на някои райони с голяма надморска височина може да намалее от 125 на 80 см.
Проучването показва двоен риск от суша и наводнения. Летните валежи в района на Мраморно море и западното Черноморие се прогнозира да намалеят с над 50 процента, докато зимните валежи може да се увеличат с до 20 процента в някои региони.
Рискови зони и бъдещи тенденции
Източният чермоморски бряг и части от Грузия и Румъния, както и Истанбул и околните райони на Мраморно море, се сочат като потенциални "горещи точки" за екстремни климатични явления. В Истанбул максималният дневен валеж може да се увеличи от 210 мм в момента до 437 мм в бъдеще.
Йонол казва, че ефектът от затоплянето се очаква да се засили след 40-те години на 21-ви век. Той посочва, че Черноморският регион се затопля по-бързо от други морета заради полузатворения му характер, като в някои райони увеличението на температурите е между 0,5 и 1 градус на десетилетие, предаде БТА.
През последните години летните температури на морската повърхност вече са се повишили от 25–26°C до около 29–30°C, което води до по-интензивно изпарение и повече влага в атмосферата. При затопляне с 2°C валежите могат да се увеличат с 30–40%.
Снимка: БГНЕС