Климатичните промени влошават цените на картофите

Миналата година думата, с която можеше да се опише по-голямата част от скока на цените на храните, беше "климатична инфлация", тъй като сушата и високите температури се отразиха на добивите на култури по целия свят - от зехтина в Испания до зелето в Южна Корея.

Тази година се сблъскваме с друго понятие, което все пак е безспорно свързано с климатичната криза, а именно валежите. Ако топлинната инфлация се отнася до повишаването на цените в резултат на прекомерно високите температури, то сегашната ситуация е породена от екстремните валежи.

Публикуваният в понеделник доклад на службата на Европейския съюз за мониторинг на климата Copernicus и на Световната метеорологична организация (WMO) показва, че макар в Европа да е имало най-голям брой дни с екстремни горещини, на много места това е бил и един от най-влажните периоди в историята. На континента са паднали 7% повече валежи от средната стойност за периода 1991-2020 г., като 1,6 млн. души са били засегнати от наводнения.

Не е нужно да си специалист по градинарство, за да разбереш, че преовлажнените полета не са благоприятни за продуктивна реколта или обилно засаждане на семена.

Картофите са в челните редици на инфлацията породена от валежи. При само едно засаждане и една реколта годишно условията трябва да са подходящи. Миналата есен обаче лошите метеорологични условия принудиха събирането на реколтата в Европа да спре само след три седмици, тъй като заради преовлажнената почва фермерите не можеха да извадят реколтата от земята. Според изчисленията на платформата за пазарен обмен по веригата за доставки на картофи в Северозападна Европа 650 000 тона не са стигнали до пазара, като много от тях са били подложени на гниене в анаеробни условия, и предупреждава за 20-процентно намаление на наличните семена през 2024 г.

Това, което земеделските стопани са успели да извлекат, е било с влошено качество, което означава, че не може да се съхранява толкова дълго. Продавачите побързаха да преместят ограничените запаси и сега цените се покачват, тъй като опаковчиците и преработвателите се конкурират за тях. Недостигът на картофи на континента изглежда като реален риск, проблем за една от основните ни храни. Европейците консумират едно от най-големите количества картофи на глава от населението от всички региони в света - средно около 90 кг годишно. В същото време засаждането на новата реколта може да се забави благодарение на прекалено влажната почва и дъждовете, което означава, че инфлацията може да се запази през цялата година.

Четете повече в bloombergtv.bg

Снимка: Pixabay