Проф. Байкова каза как да адаптираме менюто си към сезона

С настъпването на по-топлите дни организмът естествено започва да търси по-леки, свежи и нискокалорийни храни.

Именно пролетта е моментът, в който менюто ни трябва плавно да се промени - от по-тежките зимни ястия към повече зеленчуци, плодове, пълнозърнести продукти и леки белтъчни източници.

Според специалиста по хранене проф. Донка Байкова, така наречената "пролетна умора" е реален физиологичен преходен период.

Тя се свързва както със смяната на сезоните, така и с промени в биологичния часовник, хормоналния баланс и адаптацията на организма към по-дългия ден и по-високите температури.

Ролята на полезните вещества

"Те не осигуряват биологично активните вещества - витамини, минерали, антиоксиданти и фибри. Антиоксидантите, например, са хиляди химически вещества. Невинаги с хранително значение, но с мощно биологично активно действие. Тоест, те намаляват реакциите на стреса и имат противоинфарктно действие", каза проф. Байкова в неделното издание на "България сутрин".

Дневният прием на зеленчуци и плодове трябва да бъде поне 400 грама, като разнообразието е от особено значение.

"Ясно е, че плодовете са по-сладки, по-вкусни и по-предпочитани, носят ни ендорфини и прочие, но те са и по-висококалорийни и повишават риска от инсулинова резистентност", поясни проф. Байкова за Bulgaria ON AIR.

Цветовете в чинията

За да се осигури максимален спектър от полезни вещества, е добре всеки ден да присъстват различни цветове в чинията - зелено, червено, оранжево и виолетово.

Зеленолистните зеленчуци, репичките, ягодите, морковите, зелето, броколите, лукът и чесънът са особено ценни през този сезон.

Виолетовите плодове и зеленчуци, като боровинките и цвеклото, също не бива да се пренебрегват, тъй като са богати на антоцианини - мощни антиоксиданти.

Балансирано меню и хидратация

Пролетното меню трябва да бъде балансирано и енергийно устойчиво.

Денят е добре да започва с пълнозърнести закуски - овесени ядки, семена, ядки и качествен хляб. Това осигурява дълготрайна енергия и подпомага концентрацията през активната част на деня.

На обяд е препоръчително да има белтъчна порция, а няколко дни в седмицата могат да бъдат посветени на постни ястия, включващи варива като боб, леща и нахут, както и различни видове ориз.

С покачването на температурите нараства и нуждата от хидратация.

Ако през зимата организмът има нужда от около 30 мл вода на килограм телесно тегло, през топлия сезон това количество се увеличава до 40 мл. Това означава, че при човек с тегло 70 кг нуждите могат да надхвърлят 2,5 литра дневно.

При по-високи температури трябва да се добавят още около 25% течности. Най-добрият избор остава водата, но билковите отвари и ферментиралите млечни напитки също са ценен източник на хидратация и полезни вещества.

Полезни навици за добро настроение

Особено важни през този период са и пробиотиците.

Киселото мляко, айрянът, тараторът и ферментиралите зеленчуци подпомагат чревната микрофлора, а оттам - и синтеза на серотонин, който е ключов за доброто настроение и емоционалния баланс.

По отношение на сладките изделия специалистът подчерта, че още от ранна възраст трябва да се изграждат правилни навици.

Вместо захарни изделия, по-добре е да се предлагат натурални алтернативи като плодове, а при желание за десерт - малки количества черен шоколад.

Снимка: Freepik