Кукери, духове и маски: Общото между Хелоуин и българския фолклор

Хелоуин не е част от традиционния български или православен календар, но се утвърждава като модерно забавление у нас през последните десетилетия.

Празникът започва да се разпространява в България около 1990 г. - първоначално сред учениците в езиковите гимназии и в големите градове, а по-късно и с помощта на медиите и интернет.

В българския фолклор обаче също има обичаи, свързани с прогонването на злите сили, прехода между сезоните и ритуалното маскиране.

Маскирането помага на човек да преодолее страха

Хелоуин може да бъде съпоставен с кукерските обичаи, а противопоставянето му на Деня на народните будители е излишно.

Това коментира гл. ас. д-р Мина Христова от секция "Балканска етнология" към Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей при Българската академия на науките в съботното издание на "България сутрин".

"Хелоуин е такъв празник, който е свързан със задгробния живот", обясни гл. ас. Христова.

По думите ѝ чрез маскирането и играта хората се опитват да преодолеят страха от отвъдното и смъртта.

Подобна символика може да се открие и в българските кукерски обичаи. Преобразяването позволява на човека временно да излезе от обичайния си образ и да се превърне в нещо различно, включително в митологично същество.

При кукерите ритуалът е свързан с прогонването на злото и придобиването на символична сила, която човекът няма в ежедневието си.

"Да се надсмееш над това, което най-много те плаши, е всъщност онова, което действа очистващо за самата общност, която изпълнява ритуала", посочи етнологът пред Bulgaria ON AIR.

Според нея страшните образи и смехът изпълняват сходна функция - помагат на хората да се справят с непознатото и с онова, което предизвиква страх у тях.

Хелоуин става все по-комерсиален

Макар празникът да се адаптира към българската действителност, той среща и съпротива в обществото. Гл. ас. Христова отбеляза, че промените не засягат само България, а и западните държави, където Хелоуин има по-дълбоки традиции.

По думите ѝ през последните години празникът все по-често се превръща в търговско събитие, а социалните мрежи удължават подготовката за него седмици и дори месеци предварително. Костюмите и впечатляващите визии се превръщат в своеобразно състезание за популярност.

Етнологът обърна внимание и на значението на ритуала. За да се превърне едно действие в ритуално, участниците трябва да го възприемат като нещо различно от ежедневието. В съвременния живот хората също създават лични ритуали, които свързват с надеждата за успех или с усещането за сигурност.

Защо Хелоуин не трябва да се противопоставя на Деня на будителите

Според гл. ас. Христова няма необходимост Хелоуин да бъде противопоставян на Деня на народните будители. Тя припомни, че българските просветители са търсили и възприемали идеи от други култури, за да развиват образованието у нас.

Етнологът посочи, че българската култура исторически съчетава християнски и по-стари обредни практики. Кукерските игри са пример за обичай с езически корени, който продължава да присъства в традиционния календар.

По думите ѝ подобно съжителство се наблюдава и при нестинарството, в което почитта към християнски светци се преплита с обредни практики, неодобрявани от Църквата.

Гл. ас. Христова смята, че опасенията от чуждите празници често са свързани със страх от загуба на културна идентичност. Според нея обаче отвореността към други традиции не означава непременно отказ от собствените.

Българският фолклор също е изпълнен със свръхестествени същества

В българските народни вярвания има богато разнообразие от същества, свързани с отвъдното и със злите сили. Сред тях са самовилите, змеят, мамникът и навите.

Тези представи възникват в общества, които са търсили обяснения за природните явления и непознатите събития. Вярванията в демонични същества са помагали на хората да осмислят онова, което не са могли да обяснят по друг начин.

"Трябва да пазим собствените си традиции, тези, които познаваме в българския фолклор, но не бива да бъдем крайни и да отричаме любопитството, което имаме и към чуждите празници", добави гл. ас. Христова.

Тя подчерта, че Хелоуин се отбелязва предимно от деца и им дава възможност да се маскират, да играят и да се забавляват. Затова няма причина празникът да бъде заклеймяван, стига съхраняването на българските обичаи също да остава важно за обществото.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)