Българско военно чудо: Защитата на българското небе през Втората световна война

ЗАД "Армеец" и сдружение "Българска история" представят деветия филм от документалната поредица

22.12.2017 | 14:36 Редактор: Василена Василева

Според Ньойския договор от 1919 година България няма право на бойна авиация. Това определя забавеното развитие на военновъздушните сили. Макар ограниченията да отпадат през 1938 година вече е късно да се навакса загубеното време, тъй като до следващата Световна война остава само година.

България се присъединява към тристранния пакт на 1 март 1941 година, а на 6 април от нейна територия германиски войски навлизат в Югославия и Гърция. Това провокира въздушни нападения над страната като са бомбандирани 25 населени места в България, а загиват 115 души. 

На 13 декември 1941 година под германски натиск Народното събрание самоуверено обявява символична война на САЩ и Великобритания. Очакванията са, че от този акт за България няма да има никакви военни последствия. Германските победи създават впечатлението, че краят на войната е близо.

Действително военните действия през 1941-1942 година се развиват далеч от границите на България, но времето не е използвано рационално. Исканите доставки от Германия се изпълняват мудно, а от договорените изтребители Messerschmitt Bf 109 пристигат само половината. Към 1 септември 1943 година българската военна авиация разполага с 267 самолета, но само малка част от тях са модерни, а другите са физически и морално остарели. Те са от различен произход - немско, полско, чехословашко, френско и друго производство и за тях няма достатъчно резервни части.

Ситуацията в небето над България се променя рязко в края на септември 1943 година, когато с овладяването на основни италиански летища англо-американската авиация получава възможност да нанася удари по Балканите.

Вижте повече във видеото!