Радев: Със Словения имаме потенциал за развитие на ядрените си мощности

Българският и словенският президент са категорични, че трябва да се работи още по-интензивно, за да има сигурност и стабилност

27.02.2024 | 13:23 Редактор: Деси Николова
Радев: Със Словения имаме потенциал за развитие на ядрените си мощности

Без сигурност и стабилност на Западните Балкани не може да има сигурност и стабилност в Европа. Около това мнение се обединиха българският държавен глава Румен Радев и президентът на Словения Наташа Пирц Мусар. Радев подчерта, че посещението на президента на приятелска Словения е свидетелство за отличния диалог между двете държави, включително и на най-високо политическо ниво.

"Отношенията ни се основават на отлично приятелство, обща отговорност и привързаност към нашите цели", каза той и посочи, че със словенския държавен глава са обменили конкретни идеи за активиране на двустранните отношения.

Радев и Наташа Пирц Мусар са се обединили, че има голям неизползван потенциал и е нужно засилване на сътрудничеството във всички сфери, сред които важни области като търговия, инвестиции, енергетика нови технологии, стартъпи, селското стопанство и др.

Българският държавен глава открои сериозните перспективи в енергетиката. 

"Двете страни от години развиваме своята ядрена енергетика и имаме амбиции за разширяване на нашите ядрени мощности, и можем да си взаимодействаме много сериозно. България и Словения бяха рамо до рамо, когато водихме битката в ЕК в Европейския съвет за признаването на ядрената енергия като чиста зелена енергия", добави той и допълни, че това е бъдещето на нашия регион.

Радев отбеляза, че Словения е лидер в страните от Източна Европа, когато говорим за кръгова икономика, зелена икономика, за по-висока производителност на труда, за постигането на по-висок стандарт и качество на живот.

"Бъдещето е заедно да разработваме високи технологии, заедно да инвестираме в научни изследвания и най-важно – в нашите млади хора, така че да имаме по-висока добавена стойност и заедно да установяваме нови производства", каза той.

Българският президент подчерта, че ЕС трябва да се съобразява със своите решения, стандарти и правила и България и Румъния не могат да стоят повече извън пълното членство в Шенген, и то във време на енергийна и икономическа кризи, във време на война.

Двамата са обсъдили и предизвикателствата пред нашия регион, наложени от множество кризи, войната в Украйна, новите кризи в сигурността в Близкия изток, повишения мигрантски натиск, нарушената верига на доставки, енергийната криза.

"България и Словения са от двете страни на Западните Балкани и ние имаме общ ангажимент като членове на НАТО и на ЕС да работим, както досега, и още по-интензивно, за да има сигурност и стабилност", заяви Радев.

Във връзка с двегодишната война в Украйна, той подчерта, че броят на жертвите и на разрушенията растат, отбелязвайки риска от повишен риск от глобален сблъсък, икономически и глобални проблеми не само в Украйна и Русия, но и в цяла Европа и по света. По думите му започва да се тества общественото мнение за изпращане на войски на отделни държави. 

"Големият проблем е, че свършват хората по бойното поле. Вярвам, че европейските лидери ще проявите достатъчно разум и един много балансиран подход, така че да не стигаме до извънредна ескалация, да не стигаме до риска от Трета световна война и ядрен конфликт, защото изпращането на войски от НАТО-вска страна в Украйна, означава глобален сблъсък и неимоверно нарастване на риска", каза още Радев.

Той призова премиерът акад. Николай Денков да даде повече разяснение за това, което вчера "изложи като готовност за двустранно споразумение за сигурност между Украйна и България".

Президентът Радев коментира влошената среда на сигурност в глобалния свят и растящото напрежение в Западните Балкани, както и опитате за влияние на трети страни.

"И България, и Словения продължаваме да подкрепяме страните от Западните Балкани", заяви той, като посочи, че е важно да има борба с корупцията, с организираната престъпност, но и да има зачитане и уважение към културно-историческото наследство, признаване на равни права и самоопределение. 

Снимка: БГНЕС