Модернизация на пауза: Къде изостава българската армия?

Денят на храбростта и празникът на българската армия традиционно е време за маршове, знамена и думи на признание. 

Но зад тържествения ритуал и тази година прозира една по-сложна и далеч по-тревожна картина – армия, която пази авторитета си, но трудно наваксва времето.

Българските военни продължават да печелят уважение в международните мисии. Там те са дисциплинирани, подготвени, надеждни партньори. 

Често именно зад граница българската армия показва най-доброто от себе си – като част от съюз, в синхрон с по-модерни и по-добре оборудвани сили. Това обаче поставя неудобния въпрос: ако навън сме силни заради колективната сигурност, достатъчно способни ли сме сами?

Отговорът минава през модернизацията – дума, която се повтаря от години, но все още звучи повече като обещание, отколкото като завършен процес. 

Политически консенсус има – почти всички партии говорят за нуждата от нова техника, по-високи разходи за отбрана и съвместимост със съюзниците. 

Но реалността е по-бавна: проекти се отлагат, решения се разтягат във времето, а армията продължава да работи с оборудване от различни епохи.

Така модернизацията се превръща в безкраен преход, а не в постигната цел.

Паралелно с това стои и въпросът за хората. На пръв поглед има повод за оптимизъм – расте интересът към военните училища. Но това не решава основния проблем - армията трудно задържа кадрите си.

Така се оформя едно ключово противоречие - Българската армия е едновременно призната, но и уязвима.

Денят на храбростта - след години на изоставане, но и на усилия, какво е състоянието на Българската армия днес?

Разговор по темата в ефира на "Директно" с журналиста и главен редактор на "Българско войнство" Спиридон Спиридонов.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Bulgaria ON AIR