България е на 11 място от класацията с общо 20 страни в Европа, в които работата на журналистите е определена като най-опасна. Това сочи годишният доклад на "Репортери без граници" (RSF), като в България и 9 други европейски страни има по 1 убийство за 20 години. На други места в Европа Турция е класирана на трето място по опасност с 9 убити журналисти за две десетилетия, следвана от Франция с 8 "в резултат на масовото убийство в сатиричния седмичник "Шарли ебдо" в Париж през 2015 г." Сред страните на Балканите са и Хърватия и Гърция с по 2 убийства и Косово с 1.
През последните 20 години в света са били убити 1668 журналисти - средно по над 80 на година. Двете десетилетия между 2003 г. и 2022 г. са били "особено смъртоносни десетилетия за тези, които са в служба на правото на информация", заявиха базираните в Париж активисти за медийни права.
"Зад цифрите стоят лицата, личностите, талантът и ангажираността на онези, които са платили с живота си за събирането на информация, търсенето на истината и страстта си към журналистиката", заяви генералният секретар на RSF Кристоф Делоар. "Краят на тази година е подходящ момент да им отдадем почит и да апелираме за пълно зачитане на безопасността на журналистите, където и да работят и да свидетелстват за реалностите по света", добави той.
"През последните две десетилетия 80% от смъртните случаи в медиите са станали в 15 държави. Ирак и Сирия са най-опасните страни за работа като журналист, в които през последните 20 години са убити общо 578 журналисти, или повече от една трета от общия брой в света", заяви RSF. Следват ги Мексико (125 убити), Филипините (107), Пакистан (93), Афганистан (81) и Сомалия (78)."Най-мрачните години" са били 2012 и 2013 г., "дължащи се до голяма степен на войната в Сирия". През 2012 г. са извършени 144 убийства, а през следващата година - 142, се казва в доклада. Този пик е "последван от постепенен спад, а след това от 2019 г. нататък - от исторически ниски стойности".
През 2022 г. смъртните случаи отново се увеличават, отчасти заради войната в Украйна. Досега през тази година 58 журналисти са били убити при изпълнение на служебните си задължения, което е повече от 51 през 2021 г.
Почти половината от убийствата на журналисти са извършени в Северна и Южна Америка, като много от тях са в Мексико, Бразилия, Колумбия и Хондурас. Азия също има много страни в този трагичен списък, включително Филипините с повече от 100 убити журналисти от началото на 2003 г., Пакистан с 93 и Индия с 58, информира БГНЕС.
"С 47,4% от убитите журналисти през 2022 г. Америка днес очевидно е най-опасният континент в света за медиите, което оправдава прилагането на специфични политики за защита", заяви RSF.
И накрая, въпреки че много повече журналисти мъже (над 95%) са били убити във военни зони или при други обстоятелства, отколкото техните колеги жени, последните не са били пощадени. През последните 20 години са убити общо 81 жени журналисти - 4,86% от общия брой жертви в медиите. От 2012 г. насам 52 са били убити, в много случаи след като са разследвали правата на жените. През някои години броят на убитите журналистки рязко се увеличава, като някои от тези скокове са особено тревожни. През 2017 г. са били убити 10 жени журналисти (срещу 64 мъже журналисти) - рекордните 13,5% от общия брой смъртни случаи в медиите през тази година.Снимка: Pixabay
Звездните семейства, които откраднаха шоуто на Met Gala 2026
Алкохолът пречил на кариерата на Том Холанд
5 начина да възстановите връзката с партньора след раждането
ООН предупреждава за риск от дигитална пандемия, трябват аналогови резервни системи
Нови молекули дават надежда за възстановяване на нервните увреждания при множествена склероза
Има една емоция, която ни носи смисъл и ни кара да виждаме света с нови очи
Бронхиална астма – симптоми, диагностика и съвременно лечение
Защо мобилността е толкова важна, колкото и силата?
Пещерата Шове: Уникални праисторически рисунки, запазени в продължение на хилядолетия
Ново поколение Т-клетъчна терапия постига 45% пълна ремисия при рак на кръвта
Компанията AltoVolo извърши първи полет с прототип на въздушно такси
Метеорният поток Ета-Аквариди достига своя пик: Защо е специален
Бюджетът и съдебната реформа основни теми на консултациите при Йотова
Няма достатъчно военни лекари за мисии зад граница
Александър Бубиа: Ударът върху хората с цените е огромен
Проф. Михаил Константинов: Учуди ме отсъствието на лидера на ПБ на консултациите при президента
България привлича чужденци със сигурност и качество на живот
Спадът на петролните цени осигури възходящ завършек на сесията за щатските индекси
ЕС разширява достъпа до данни за ДДС, за да засили борбата с трансграничните измами
Макрон номинира Еманюел Мулен за ръководител на Френската централна банка
Belayer: Към момента има 2 дадени лиценза и около 20 отказа по MiCA