Дебатите по промените в закона за МВР отново скараха опозиция и управляващи

В първия си работен ден след празниците депутатите работиха само три часа на 7 май 2014

07.05.2014 | 18:13 Редактор: Петко Трухчев
Дебатите по промените в закона за МВР отново скараха опозиция и управляващи

След почивка и дълги дебати по промените в закона за МВР, председателят на Народното събрание Михаил Миков закри пленарното заседание. Причината - в зала бяха едва 116 народни представители, вместо необходимият минимум от 121 депутати. Иначе "ябълката на раздора" в пленарната зала беше по въпроса колко да са синдикатите в МВР. В промените в закона за МВР се предвижда над 5 % от служителите на силовото ведомство да имат представителство в 1 синдикат. Ако това бъде одобрено то броят на синдикалните структури в МВР ще намалее от 6 на 2, изчислим опозицията. Дебатите по закона продължават и на8 май 2014.

 И в първата седмица от работата си след Майските празници Народното събрание събра кворум от втория път. След това премина към разглеждането на промените в закона за МВР, по които ГЕРБ имат сериозни критики. Според депутата от ГЕРБ Веселин Вучков с тези предложения в закона за МВР се закривали четири между действащите шест синдикални организации в МВР.  От левицата са на коренно различно мнение. „Това твърдение не напълно безпочвено, има цяла глава, която регламентира синдикалната дейност в МВР. Има текст, който регламентира представителността на  синдикатите“ , коментира пред телевизия България он ер депутатът от БСП Красимир Янков.

Напрежението в зала ескалира дотам, че левият депутат Кирил Добрев обвини колегите си от ГЕРБ за това, че единствено петима депутати представят парламентарната група на опозицията и дори се изказват по членове от закона, по които нямат свои предложения. Депутатът от ГЕРБ Красимир Ципов върна критиката към управляващите с думите, че с този закон се унищожава МВР.

 

Промените в закона предвиждат още главния секретар да се избира от правителството, а не както досега от президента. Аргументът по думите на Красимир Янков е, че главният секретар е част от изпълнителната власт, а до момента отговорността на президента по този въпрос била според него "ретроградна".