Историите ON AIR

Събота от 19:00 часа
още

Историите ON AIR: Златните години на царска България

По времето на Георги Кьосеиванов – най-добрите години на българския капитализъм

16.10.2021 | 20:20 Редактор: Здравко Черкезов

Годината е 1935. Светът бавно се възстановява от Голямата депресия. Цените на селскостопанските стоки на световните пазари започват да се покачват, а доходите на земеделците и индустриалците да се увеличават.

България също не е подмината от икономическата криза, както и от последвалия след това икономически подем. Само четири години по-късно през 1939 брутният вътрешен продукт на глава от населението у нас е 2967 долара за година. По този показател страната ни е наравно с Италия, изпреварва Португалия, Полша и Унгария. Австрия е първа по икономически растеж в Европа, а на второ място е България с 12% ръст на икономиката.

"Началото на 30-те години са изключително драматично натоварени с политика. Със съмнения за корупция, с политически конфликти и така нататък. След преврата от 19 май 1934 г. постепенно политическото положение в България се успокоява. Драматичните обвинения в политически назначения, в корупция, в неадекватност, в ненавременно взимане на законодателни мерки по определени въпроси просто утихват. Това е големият плюс за икономическото развитие на България", казва проф. д.н. Пенчо Пенчев, ръководител катедра "Политическа икономия" в УНСС.

И в това бурно политическо време само за една година цар Борис III сменя четирима премиери. През януари 1935 г. на власт е кабинетът на Кимон Георгиев. След него назначава ген. Пенчо Златев от Военния съюз. Той е начело на Министерския съвет само три месеца. От април до ноември същата година кабинетът е оглавен от Андрей Тошев. Той пък е сменен от Георги Кьосеиванов, който е началник на канцеларията на монарха, но преди всичко е дипломат с безупречна репутация.

Георги Кьосеиванов е роден на 19 януари 1884 година в Пещера, в голяма фамилия. Баща му е земеделец и животновъд, който не пести средства, за да образова децата си. Изпраща Георги в Париж да учи право. След дипломирането си бъдещият премиер се връща в България и постъпва на работа в Министерството на външните работи. Това разказва доц. д-р Иван Иванов, председател на Комисията по енергийно и водно регулиране. (КЕВР) Той е внук на сестрата на Кьосеиванов – Мария.

"По времето на комунизма се изтъкваше, че той е дворцов чиновник. Нищо подобно, работил е там само пет месеца! Той има 22 години дипломатически стаж, благодарение на който е бил познат практически в цяла Европа със своите принципи, убеждения и визия за развитие на България. И именно по тази причина неговото управление като министър-председател е едно от най-успешните управления до Втората световна война", казва още доц. д-р Иван Иванов.

Като опитен дипломат Георги Кьосеиванов бързо се ориентира в сложната геополитическа и икономическа ситуация в Европа и света. Той е най-активният български министър-председател във външната политика, но опонентите му го обвиняват, че прави "много поклони" на всички съседни на България страни.

"Той с всичките тези "поклони към съседните държави" е издействал нещо много добро за България, което е изглеждало напълно невъзможно тогава за всички, които са гледали отстрани, но той успява", казва политикът Лъчезар Тошев и допълва: "България дава сигнали към всички основни Велики сили. В това число, към Съветския съюз отива една делегация, парламентарна също. Мушанов посещава Франция и Великобритания. Кьосеиванов отива в Германия. България тогава зависи икономически от Германия много силно. Така, че за България е било важно да може да уговори икономически връзки с Германия за купуване на оръжия в това число и други, които тогава са били трудни за осъществяване по друг начин. Въпреки че е имало опити да вземем от Франция някакви военни снаряжения и така нататък, това не е станало възможно".

"Той се стреми да премахне големите вреди, които нанесе Ньойският договор на България чрез дипломатически стъпки. По тази причина той с Югославия подписва Пакта за вечен мир и приятелство, година по-късно в Солун се подписва Солунската спогодба съгласно, която се премахват военните клаузи от Ньойския договор и това позволява на България да модернизира своята армия. А буквално месеци преди той да напусне министър-председателския пост, подготвя завръщането на Южна Добруджа – действие, което всъщност се финализира след като той вече не е министър-председател", казва още доц. д-р Иван Иванов. 

"В областта на външната политика Кьосеиванов образува един много предпазлив тандем с цар Борис. Предпазлив, но изключително успешен бих казал за това, защото те са доста внимателни, когато разчупват табутата, ограниченията на Ньойския договор. Те успяват да уцелят момента, в който да направят това. Както преоръжаването на армията, свикването на редовен набор военна служба през 1937 г.", обяснява председателят на Държавна агенция "Архиви" доц. д-р Михаил Груев.

"По времето на Кьосеиванов реалните доходи на селяните нарастват с 20 до 30 процента. Повишават се и заплатите на работниците, което също е съществено. Конюнктурата е добра, цените са добри. Стопанското положение е добро. Да, това са най-добрите години на българския капитализъм. Безспорно!", обяснява проф. д.н. Пенчо Пенчев.

По това време емиграция от България към други страни почти няма. Голямата част от населението живее по селата, а труда им не се използва ефективно. Икономическите анализи сочат още, че около един милион души от тях са малоимотни и безработни. А това прави една шеста част от всички българи. При на управлението на Георги Кьосеиванов обществото се успокоява. Утихват и обвиненията в политически назначения и корупция. Според историците това се дължи и на въведената след преврата 1934 г. цензура във вестниците.

В средата на своя мандат Кьосеиванов организира избори за Народно събрание, но не възстановява политическите партии. На 15 февруари 1940 г. подава оставка като министър-председател и назначен за посланик в Швейцария. Втората световна война вече е започнала, но той отстоява позицията, че България трябва да запази неутралитет. Една година по-късно страната ни се присъединява към Тристранния пакт. Докато е в Берн бившият премиер търси начини за плавно излизане на страната ни от Оста – Рим, Берлин и Токио. След 9 септември 1944 г.

Георги Кьосеиванов не се връща в България. Отказва да напише и мемоари, с думите: "Да напиша добро не мога, а да напиша лошо – не искам".

Вижте повече в репортажа на Миглена Георгиева. 

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК

1
1 rate up comment rate down comment 0
въпрос
преди 1 месец
що на снимките за рожден ден на църа момичена вдигат хитлериски поздрав? нали не Сигнализирай за неуместен коментар