Kак мозъкът възприема и запомня ново място или пейзаж

Изследователи проучват 31 студенти от мъжки пол, на които създават виртуална реалност с придвижване в различни стаи. Едновременно с това при тях се провежда ядрено-магнитен резонанс, който сканира дейността на мозъка им. За пребиваването във виртуалната стая всеки участник има около 30 секунди, след което е преместен в следваща.

Задачата, която била поставена на студентите била да опит да запомнят както елементи от стаята, така и различни предметите. След това им е дадена кратка почивка, която завършва с разсейваща задача, целта на която е да бъдат използвани други части на мозъка. Мозъчната активност се записва през всички фази на дейности – дори и почивката.

Изследователят Hallvard Røe Evensmoen и професор Asta Kristine Håberg от катедрата по невромедицина на NTNU са използвали функционални ядрено-магнитни изследвания и самостоятелно разработени компютърни системи в изследователския проект.

Системите предоставят нови знания за това как мозъкът възприема и запомня ново място или пейзаж. Докладът от изследването е публикуван в научното списание Cell Reports.

Оказа се, че по-лесно се запомня къде са поставени предмети, отколкото точно какви са били. Това показва, че нашият мозък е изключително настроен да запомни позициите на ориентиране.

Анализът на данните от магнитния резонанс показват, че запомнянето на позиции и обекти са представени в две различни, но синхронизирани мрежи в мозъка.

Изследванията също разкриха, че повече части на мозъка, отколкото се е смятало досега, участват в запомнянето на новата заобикаляща среда. Тези области работят в тясно сътрудничество, когато формираме познавателна карта.

Експериментът също така показва, че мозъчната активност се е увеличила през периода на почивка, след като участниците са приключили с разходките в стаите. Като причина учените обясняват този извод с това, че мозъкът продължава да работи за създаване на когнитивна карта, въпреки че вече няма придвижване от страна на студентите.

Това, което ще бъде полезно е, че е налице нова отправна точка за изучаване на паметта, обясняват изследователите. По-прецизните знания могат да улеснят откриването на ранните признаци на заболяване спрямо нормалното стареене при възрастните хора, например. Екипът също така се надява да разучи основа за по-добри програми за упражнения за хора, които имат различни форми на мозъчно увреждане, пише puls.bg.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК