В България се наблюдава остра липса на критично мислене и рефлекси за проверяване на достоверността на информацията. Около тази теза се обединиха в студиото на предаването "Директно" журналистът от FactCheck.bg Мина Киркова и експертът Антоанета Василева от Коалицията по медийна грамотност.

България е на последно място сред държавите от ЕС в Индекса за медийна грамотност за 2023 година. Страната ни заема 35-о място от общо 41 оценени страни в Европа, което я поставя сред държавите, които са най-уязвими към дезинформацията. Индексът измерва потенциалната уязвимост на обществата към дезинформацията и свързаните с нея негативни явления на базата на индикатори за качество на образованието, медийна свобода, доверие в хората и е-участие. С 35 точки от общо 100 България все пак изпреварва съседните си Турция и Северна Македония.

свързани

НАСА предупредила за метеора още през януари, подобно явление имало преди 8 години

"Като че ли предпочитаме да повярваме на първото мнение, което срещнем във Facebook, а не да направим проверка през институциите, което ни отвежда до въпроса колко ниско е доверието ни в институциите. Ние вървим надолу, защото няма сериозни стъпки и политика за това да се повишава медийната грамотност не само на децата, но и на цялото население. Ако погледнете страните, които са по-високо, ще видите, че това са държави, в които образованието е водеща политика, децата биват обучавани и им биват равивани различни умения и, където доверието в институциите е много високо", категорична е Василева.

При големи и интригуващи събития, които предизвикват страх или други първични емоции, като случая с метеора, забелязан над части от България, хората изказват всякакви мнения в социалните мрежи, без да проверят истинността на твърденията си. 

свързани

"Беше изключително красиво": Свидетел от София разказва за падналия метеор

"Има една необходимост, създадена от социалните мрежи, хората, без да премислят дали това, което гледат е вярно или идва от достоверен източник, просто да го споделят. Това, донякъде е свързано с това, че социалните мрежи стават една общност, в която хората имат нужда да се чувстват важни, интересни, да привличат внимание. От друга страна, имаме липса на обществена информираност по някои въпроси, липса на правилна идея как да проверяваме информацията си", смята Киркова.

Според нея друг ключов момент е, че хората имат склонността да се доверяват на информацията, която вече смятат за вярна.  

свързани

Метеорът стресна множество българи, видинчанин "видя" извънземна станция

Василева напомни, че социалните мрежи са пълни с ботове или специално обучени и наети хора, които да пишат и публикуват определен тип неистини, за да подхранват страховете на населението.

Вижте целия разговор във видеото.