Как да разпознаем лидерския потенциал по време на интервю за работа?

Интервю с Гергана Павлова и Пламен Петров от Equinox Partner

12.10.2014 | 16:00 Редактор: Мариета Иванова
Как да разпознаем лидерския потенциал по време на интервю за работа?

Когато става дума за подбор – можем ли да открием лидерски качества още на интервюто за работа?

Важно е да отбележим, че всяка компания има своя собствена дефиниция за “лидер” и “лидерство” и влага в тези думи различен смисъл, като съответно търси и различни проявления за “лидерски качества” и умения.

Думата е една, но проявленията или смисълът зад нея може да е безкраен. Така например, за една компания като лидерско качество може да се приема умението за отстояване на личното мнение и за неотклонното преследване целите на компанията. А, за друга компания, по същия този параграф, може да бъде – умението на лидера да се вслушва в мнението на другите и да ко-създава и взима решения на базата на споделеното лидерство (participatory leadership). И в двата случая говорим за лидерски качества, но проявлението им е различно, а от там – и въздействието върху средата.

В контекста на процеса на подбора, ключово условие е да сме наясно какви точно лидерски качества търсим да видим като проявления и след това да построим самия процес (вкл. участниците в него) по начин, който ще ни помогне да ги идентифицираме. Разбира се, не всички качества могат да се проявят по време на едно интервю или пък да се проявяват напълно и изцяло. Затова е и толкова съществена ролята на интервюиращия, а и самият интервюиращ. Важно е той да бъде отворен и сензитивен и да има умението да вижда и оценява – както проявленията такива, каквито са в момента, така и потенциала у човека.

Още по темата

По същество, интервюто за работа също е своего рода партньорство, в което, ако двете страни са наясно какво търсят и са готови да създадат заедно необходимото пространство за взаимно изследване и опознаване, тогава процесът става далеч по-лесен и приятен.

Как могат да бъдат развити лидерските умения у ръководни кадри?

На първо място, като се даде пространство и доверие – както на хората, участващи в процеса, така и на процеса в неговата цялост. Какво означава това? Ние вярваме, че у всеки от нас има заложени лидерски умения, качества и таланти, които са уникални за всеки човек. При някои хора някои от качествата са по-ясни изявени, при други – по-малко, а при трети – те са съвсем забравени и потулени и дори не са виждали бял свят. Та в един такъв процес за “развитие” на лидерските умения, ние по-скоро говорим за преоткриването на тези качества и за тяхната изява и израз по един автентичен за индивида начин.

Начините за постигането на това може да бъдат много и зависят от конкретните нужди и желания и от нивото на зрялост и готовност на организацията за прилагане съответния подход или метод. През последните двайсетина години коучингът намира все по-ключово място като един от основните инструменти за развитие на лидерски умения.

Изследванията, които се правят по линия на Международната Коуч Федерация всяка година, показват примери от различни

Още по темата

сектори на икономиката с 500-700% възвращаемост на инвестицията в коучинг на лидерите на организации като IBM, Apple, Google и много други. Според нас коучингът (бил той индивидуален или групов) е най-ефективният и ефикасен метод за подкрепата в израстването на лидери, съществуващ към момента. Но той работи само за хора и организации, които осъзнават собствената отговорност за собственото си израстване и развитие и са готови да се предизвикват, за да отидат на следващото ниво.

Всеки ли може да бъде лидер? Има ли културна обусловеност на лидерството в компанията от гледна точка на споделянето на индивидуалистични или колективни ценности? Например, знаем, че в Япония издигането в кариерата е предхождано от дълги години лоялно служене  в компанията. В САЩ, от друга страна, виждаме много успешни мениджъри под 30-годишна възраст и там по-скоро превес взима личната инициатива. И къде се намира България в този контекст?

Това е интересна съпоставка, която правите, между изтока и запада. Да, определено следва да отчетем културна обусловеност като фактор – също както средата като цяло оказва влияние върху поведението, възприятията и вярванията на хората.

Дали всеки може да бъде лидер? По-скоро бихме отговорили така – на всекиго е дадено да бъде лидер за едно или друго нещо, в един или друг контекст, по един или друг начин. Въпросът е – дали всеки избира да бъде лидер и всъщност какъв (лидер) избира да бъде. На какви принципи избира да се уповава и какви ценности избира да утвърждава. За какво избира да бъде лидер. На кого. И как. В този смисъл, ако се замислите, всичко в живота ни е въпрос на личен избор. Или по-скоро – е отговор, функция от личните избори, които правим във всеки един момент. Друг е въпросът дали тези избори са осъзнати или не.

Нашето вярване е, че България е едно много специално място. А, ние българите сме един много интересен народ. Строго индивидуалистични по своята същност и в същото време, носещи потенциала за обединяването и сформирането на общности. Единственото, от което като че ли се нуждаем, е собственото ни признание и оценка за самите нас и това да повярваме в себе си. Вместо това да чакаме някой друг (отвън и извън нас) да ни даде своята оценка за това кои сме ние и какви сме. Имаме нужда да погледнем навътре в себе си с честни очи. Да се видим такива, каквито сме. И да се приемем такива, каквито сме. И стъпвайки на това – да видим и оценим подобаващо потенциала, който носим, уникалното, което всеки от нас е – и да започнем да създаваме блага за себе си и за другите около нас. Ето това всъщност е лидерството. Да създаваш блага и, докато вървиш собствения път, да служиш на другите по уникалния и автентичен за теб начин и да правиш света едно по-добро място за живеене.

Първата част на интервюто може да прочетете оттук.

 


коментирай >