Equinox Partners: Всеки се превръща в лидер, когато поема лична отговорност

Компаниите често се провалят в определянето на един от ключовите за успеха дейности- а именно да разпознаят управленския потенциал у служителите. Проучване на Gallup от началото на 2014 сочи, че в 82% от случаите компаниите не разпознават мениджърския талант.

Времената на криза изведоха на преден план въпросите за необходимостта от гъвкавост и адаптивност към променящата от гледна точка на познатите реалности среда. Наред с това, се очертаха и въпроси за това какво стои зад успеха на оцелелите през преходните времена компании и каква е ролята на лидера в задаването на правилната посока.

По този повод потърсихме мнението на основателите на първата българска програма за коучинг Гергана Павлова и Пламен Петров от Equinox Partners. Те са категорични, че всеки се превръща в лидер, когато поеме лична отговорност. По думите им единственото сигурно е промяната.
 
Вижте какво споделят те за лидерската нагласа и къде се проявява тя от интервюто за Bulgaria On Air:

По думите на Питър Дракър „Мениджърът прави нещата правилно, докато лидерът прави правилните неща.” Кога една компания има нужда от лидер или по-точно представители на мениджмънта да проявят лидерски качества?

Лидерската нагласа е необходима винаги и навсякъде. Тя освобождава мисленето на всички хора в компанията, че могат да променят нещо в средата си за по-добро. От хората, които посрещат клиентите на вратата, до хората, които са в заседателната зала сред борда на директорите. Всеки се превръща в лидер, когато не просто прави нещата (било то правилно или по правилния начин), но най-вече когато поема лична отговорност за това, което прави. А, какво е личната отговорност, ако не дела, идващи “от говора” или иначе казано –превръщане на думите в дела.

Във връзка с лидерството откриваме и още един интересен парадокс. Когато всеки в организацията се “събуди” и пре-върне в (си върне отново) лидер на самия себе си и поеме лична отговорност за делата си, тогава темата за лидерството се стопява, изчезва. Може би това е и причината напоследък в западния свят все повече да се застъпват темите за съвместното водене (co-leadership), съ-здаване / ко-създаване (co-creation), лидерство с участие (participatory leadership). Които теми всъщност ни “учат” как да живеем заедно, в партньорство едни с други – нещо, което вероятно сме забравили. И ако в западния свят този тип лидерство е нещо ново, то в източната култура самото понятие “лидерство” дори не съществува. Тъй като там всеки, бидейки “лидер” на самия себе си, танцува с промените и се ръководи от едни по-висши закони – тези на природата – и същевременно възприема себе си като част от едно неразривно цяло.

Какви са предизвикателствата пред лидерите в несигурна среда (по отношение на пазари, бъдеща перспектива, приходи и печалба)?

Да започнем от там, че средата винаги е несигурна. И че единственото сигурно нещо е промяната. А, промяната отвън – започва отвътре. В този смисъл и предизвикателствата са най-вече вътрешни. Външната среда на практика е еднаква за всички участници в бизнеса – регулаторна рамка, пазари, конкуренция. Различни са само личните ни възприятия за тази среда. И в контекста на тази среда е напълно достатъчно лидерите да се грижат за това, което е пряко в техния обхват и контрол- а, именно, личното целеполагане, повишаване на стандартите за работа и живот, вътрешната устойчивост и непрекъснато рафиниране на личната визия. И не на последно място, разбира се – хората, клиентите и партньорите, с които избират да работят.

Още по темата

• Чия е отговорността за мотивацията в работата?