Двустранните договори и многостранните споразумения на САЩ

12.11.2014 | 15:02
Двустранните договори и многостранните споразумения на САЩ

Коментар от Сингапур на Винсент Райнхарт, главен икономист Morgan Stanley на двустранните договори и многостранните споразумения на САЩ. Райнхайрт коментира и политиката на Фед в предаването на Bloomberg "Asia Edge."


Глобалното развитие изисква възможно най-голям брой двигатели.

Китай и САЩ, където се тревожат за бавния ръст в Европа, има големи политически рискове в Япония. Имаме възможно най-голямо сътрудничество за средносрочните циклични позиции на Америка и за дългосрочните належащи проблеми в света.

 

Един от тях сигурно е Договорът за свободна търговия в региона. Китай предлага свой договор. Обама го приветства. Да не би това да разсее Съединените щати от вниманието към собствения си договор, TPP?

Мисля, че трябва да попитаме какво означава това за напредъка по TPP. Но като говорим за него, резултатите от изборите в средата на мандата имат значение. Те имат голямо значение във властта, която ще дадат републиканците в Сената и Конгреса на президента, така че да засили ефекта от усилията за постигане на споразумение.

Но главният проблем при многостранните търговски споразумения като ТРР са двустранните преговори, които могат да намалят желанието за постигане на по-голямата сделка.

 

В Сената на демократите това не вървеше. Сега идват републиканците. Как ще се отрази това на динамиката на работата?

Динамиката не може повече да се влоши. Вашингтон е поляризиран в последните няколко години. Има два важни въпроса.

Първо - каква последователност на законотворчество ще следва републиканското ръководство?

Второ - каква ще бъде политиката на президента Обама?

Ако републиканците преминат отвъд и опитат по-умерени закони за разходите в отбраната, енергийните реформи, конкретизиране на реформата на данъка върху корпоративната печалба и насърчаване на търговията, би било трудно за президента да наложи вето. Особено ако републиканците намерят подкрепа сред демократите.

Тогава президентът трябва да зададе много труден въпрос.

Той може да наложи вето и да призове тези, които са му останали, но това означава още, че ще бъде съучастник на смущения в работата във Вашингтон.

Така че ако републиканците си наредят правилно законодателната програма, и ако президентът иска да остане запомнен като човек, който сътрудничи и върши работа, тогава можем да видим някои закони да се приемат още в първата половина на следващата година.

 

Да поговорим за Фед. Количествените облекчения приключват. Може би беше вече време. Но вие казвате, че посланието на FMOC трябва да се промени. И че това е логично, но пък е пълен хаос. Вие сте много критичен към тях.

Да. Изявлението на FOMC е компромис в разделения комитет как да се говори ясно на обществеността. Те не говорят много ясно на хората. Доста е шокиращо. Те казват едно и също нещо по три различни начина в последното изявление на Федералния комитет за операциите на открития пазар.

Ние ще си вършим работата и ако икономиката се подобри, ще повишим лихвите по-скоро. Ако икономиката изглежда по-зле, ще повишим лихвите по-късно.

Не знам дали се казва нещо друго, освен, че Фед ще си свърши работата.

Мисля, че трябва да работят по-добре по свързването на прогнозата с политиката си и да покажат условията, свързани с решенията си.

Изявлението или може да е по-дълго и да прилича на речта по откриването на пресконференцията на Джанет Йелън или пък да е по-късо. Това го решава FOMC. Но трябва да го направят по-скоро.

 

Още по темата

Вие казвате, че политиката на излизане на Фед от количествените облекчения е нереалистична, все едно е нарисувана от Питър Пан?

Това  беше добрата новина от последното заседание на FOMC. Тяхната стратегия преди излизането от стимулите беше да повишават лихвите чрез намаляване на лихвите по излишните резерви на банките, по техните депозити. Но ще запазят доста резерви в банковата система.

Вероятно запазването на големи резерви в банковата система означава, че ефективната лихва по краткосрочните междубанкови заеми ще означава все по-малко. И всъщност не е лесно да вдигнат лихвите, ако го правят само чрез лихвите по депозитите.

Затова писах, че искат невъзможни неща. Искат наистина смислен резултат от нивото на лихвата по краткосрочните междубанкови заеми, но и да оставят много резерви в банковата система - не може и двете.

На последното заседание на FMOC те се договориха да удвоят мащаба на операцията по източване.

Така Фед ще източи до 600 млрд долара чрез обратни репо сделки в преходния период.

И това показва, че са тръгнали в правилната посока. Може би ще излязат от ничията земя. Имат още работа, но трябва да приемат, че трябва да източат резервите в по-голям обем. Но поне са тръгнали в правилната посока.

Чуйте цялото интервю във видеото.