Преговори за мир и нови удари: Украйна порази руски кораб, Москва атакува Киев

Според Зеленски разговорите с американските представители ще бъдат важни за съгласуването на следващите дипломатически стъпки

12.11.2026 • 07:19
Преговори за мир и нови удари: Украйна порази руски кораб, Москва атакува Киев
Преговори за мир и нови удари: Украйна порази руски кораб, Москва атакува Киев

Украйна се надява да постигне конкретни резултати в преговорите за прекратяване на войната с Русия до края на 2026 г., но изходът от дипломатическите усилия ще зависи до голяма степен от готовността на САЩ да окажат натиск върху Москва.

Това заяви украинският президент Володимир Зеленски в Дъблин след двудневните тристранни разговори между Украйна, Русия и САЩ в Абу Даби.

Междувременно бойните действия продължават - украинските сили съобщиха за поразен руски ракетен кораб в пристанището Уст-Луга, а руските войски атакуваха Киев с балистични ракети часове след приключването на преговорите, предаде Ройтерс (Reuters).

Зеленски: Много зависи от позицията на Вашингтон към Москва

"Изправени сме пред масирани атаки. Разбира се, искаме да постигнем резултати до края на тази година и ще направим всичко възможно това да се случи", заяви Зеленски на пресконференция в ирландската столица.

Украинският президент подчерта, че перспективите за напредък зависят от начина, по който американската администрация ще води диалога с Кремъл, както и от готовността ѝ да окаже натиск върху руския президент Владимир Путин.

Зеленски пристигна в Дъблин на 11 ноември, където проведе среща с ирландския премиер Михол Мартин.

Днес, 12 ноември, той трябва да разговаря с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър, след като двамата се срещнат с Путин в Москва.

Според украинския държавен глава разговорите с американските представители ще бъдат важни за съгласуването на следващите дипломатически стъпки. Киев настоява и за участие на европейските държави във всички етапи на преговорите.

Договореност за размяна на военнопленници след разговорите в Абу Даби

Двудневните преговори в Абу Даби, проведени на 10 и 11 ноември под егидата на САЩ, приключиха с договореност за мащабна размяна на военнопленници между Русия и Украйна.

По думите на американския пратеник Джаред Къшнър това е най-голямата подобна размяна от началото на войната.

Въпреки постигнатото разбирателство по хуманитарния въпрос, страните не обявиха конкретен напредък по прекратяването на бойните действия и териториалните спорове.

Къшнър определи разговорите като "добра първа стъпка", но призна, че между двете страни няма доверие.

Украинският преговарящ Давид Арахамия също определи дискусиите като трудни. По думите му руската делегация е пристигнала със строги указания, но въпреки различията е бил постигнат положителен тласък към намиране на решение преди края на годината.

Ръководителят на руската делегация Владимир Медински заяви пред руската държавна телевизия, че според него мирното споразумение е станало по-близко след разговорите. Той обаче отбеляза, че много ще зависи от позициите на Украйна и САЩ.

Американските пратеници се срещат с Путин и след това със Зеленски

След разговорите в Абу Даби Стив Уиткоф и Джаред Къшнър трябва да отпътуват за Москва, където днес ще се срещнат с руския президент Владимир Путин. След това двамата американски представители ще заминат за Дъблин за разговори със Зеленски.

Сред обсъжданите въпроси са гаранциите за сигурността на Украйна, възможностите за разширяване на дипломатическия формат и включването на европейските държави в бъдещите преговори.

Според информация на международните медии Вашингтон се стреми да разшири разговорите и към по-широките въпроси на европейската сигурност.

Москва обаче продължава да настоява за собствен формат на преговорите, докато Киев и европейските партньори искат да участват пряко в решенията, които ще определят бъдещето на континента.

Украйна съобщи за удар по руския ракетен кораб "Наро-Фоминск"

На фона на дипломатическите усилия украинските сили за сигурност съобщиха, че са поразили руския малък ракетен кораб "Наро-Фоминск" по време на атаката срещу пристанището Уст-Луга в Ленинградска област през нощта на 10 срещу 11 ноември.

Информацията беше разпространена от Украинска правда, позовавайки се на Службата за сигурност на Украйна. Според съобщението операцията е била предварително планирана и е включвала удари както по военния кораб, така и по нефтената инфраструктура на пристанището.

"Наро-Фоминск" е част от руския Балтийски флот и принадлежи към класа "Буян-М". Корабите от този тип могат да носят крилати ракети "Калибър" и "Оникс", които се използват за нанасяне на удари по наземни и морски цели.

По данни на украинската страна корабът е въведен в експлоатация през 2022 г. и представлява важен елемент от руските военноморски сили в Балтийско море.

Пожари и щети по нефтената инфраструктура в Уст-Луга

Атаката срещу пристанището е предизвикала пожари в няколко обекта от енергийната и транспортната инфраструктура. Украинският генерален щаб съобщи за повредени петролни резервоари, а по информация на украинските служби са засегнати съоръжения за съхранение и претоварване на нефт и петролни продукти.

Губернаторът на Ленинградска област Александър Дрозденко потвърди атаката и съобщи за пожар в района на пристанището.

По думите му руската противовъздушна отбрана е свалила 150 дрона над региона, но част от безпилотните апарати са достигнали целите си. Трима работници са били ранени.

Уст-Луга е едно от основните руски пристанища на Балтийско море и важен център за износ на нефт, петролни продукти, втечнен газ, въглища и други стоки. Евентуалните щети по съоръженията могат да засегнат и логистиката на руския енергиен износ.

Украинската страна проверява и информация за унищожени руски бойни хеликоптери по време на операцията. Засега няма независимо потвърждение за подобни загуби.

В руски военни канали се появиха твърдения за свалени две машини Ка-52, чиито екипажи вероятно са загинали, но тези данни остават непотвърдени.

Русия атакува Киев с балистични ракети

Часове след приключването на преговорите в Абу Даби руските сили нанесоха нов удар по украинската столица Киев. В ранните часове на 12 ноември в града бяха чути няколко мощни експлозии, след като украинските военновъздушни сили предупредиха за приближаващи балистични ракети.

Според първоначалните съобщения атаката е била насочена към Киев и района около столицата. Въздушната тревога беше обявена заради опасността от ракетни удари, а жителите получиха указания да се укрият.

Ройтерс потвърди, че експлозии са били чути в Киев, но към първоначалната информация за нападението нямаше официално потвърдени данни за нанесените щети и пострадалите.

Украински и местни информационни канали съобщиха за използване на балистични ракети. Появиха се и твърдения за ракети "Циркон", но типът на всички използвани боеприпаси не е независимо потвърден.

Засега няма надеждно потвърждение, че конкретен мост над Днепър или определен обект от критичната инфраструктура е бил цел на тази атака.

Енергетиката и водоснабдяването остават под заплаха

Нападението идва на фона на засилващите се руски удари по украинската енергийна инфраструктура преди настъпването на зимата. Киев вече беше подложен на тежки атаки, които засегнаха електроснабдяването, отоплението и водоснабдяването.

Местните власти предупредиха, че продължителни поражения по електрическите и водоснабдителните системи могат да доведат до сериозни проблеми с функционирането на канализацията и пречиствателните съоръжения.

При подобен сценарий съществува риск непречистени отпадъчни води да попаднат в река Днепър.

Така, докато Вашингтон се опитва да придвижи дипломатическия процес, продължаващите ракетни и дронови атаки показват колко големи остават препятствията пред евентуалното прекратяване на войната.

Лидери от 48 държави на среща в Дъблин

Държавни и правителствени ръководители от 48 държави се събират днес в Дъблин за деветата среща на Европейската политическа общност. Основната тема на форума е "Европа - силна, сигурна и свързана".

Сред участниците са лидерите на 27-те държави членки на Европейския съюз, както и представители на Великобритания, Турция, Украйна, Сърбия и други европейски страни.

Канада е поканена като гост. Срещата е съпредседателствана от председателя на Европейския съвет Антонио Коща и ирландския министър-председател Михол Мартин.

В дневния ред са включени изграждането на конкурентоспособна Европа чрез развитие на иновациите, свързаността и осигуряването на достъпна енергия, както и укрепването и защитата на демократична Европа.

Европейската политическа общност е формат за политически диалог и сътрудничество между европейските държави по въпроси от общ интерес, свързани със сигурността, стабилността и просперитета на континента.

Срещата в Дъблин се провежда на фона на дипломатическите усилия за прекратяване на войната в Украйна, включително мирните преговори в Абу Даби.

Снимка: Reuters


Цитат на деня - 11.11.2026

Цитат на деня - 11.11.2026

  • Последни
  • Четени
Четени виж всички Виж всички
Последни новини виж всички Виж всички