Леден душ за Мерц от България и още 3 страни след ултиматума за финансиране на Украйна

Германският канцлер Фридрих Мерц даде знак, че ще блокира следващия седемгодишен бюджет на Европейския съюз, ако не бъде постигнато споразумение за нова финансова помощ за Украйна. 

Позицията му предизвика остра реакция от словашкия премиер Роберт Фицо, който го обвини в изнудване и предупреди, че също може да използва правото си на вето, информира The Guardian (Гардиън).

България, Словакия, Чехия и Унгария се противопоставят на обвързването на европейския бюджет с участието в новото финансиране за Киев. Спорът изостря напрежението преди предстоящите преговори между европейските лидери.

Фицо към Мерц: Имаме същото право на вето

На среща с чешкия си колега Андрей Бабиш в Братислава Фицо определи подхода на германския канцлер като "класически пример за изнудване", съобщава "Евронюз" (Euronews).

"Имаме равни права на глас по този въпрос. Така както г-н Мерц говори за използване на вето, мога да кажа същото и аз. Ние притежаваме същите права на вето, каквито има и федералният канцлер на Германия", заяви словашкият премиер.

Фицо подчерта, че страната му ще отстоява собствената си позиция и няма да отстъпи пред натиска.

Правителството на Бабиш също отхвърля участието в бъдещ заем за Украйна. Чешкият премиер посочи, че проектът за следващия бюджет на ЕС вече предвижда 100 милиарда евро за Киев. 

Тези средства обаче ще бъдат достъпни едва от 2028 г. и не решават недостига на финансиране за предстоящата година.

Мерц настоява за споделяне на тежестта

Германският канцлер иска финансовите нужди на Украйна да бъдат обсъдени на срещата на европейските лидери в Дъблин в петък.

В писмо до председателя на Европейския съвет Антонио Коща, с което се е запознал "Гардиън", Мерц определя новата помощ като необходимо условие за одобряването на следващия дългосрочен бюджет на ЕС.

"Трябва да продължим да подкрепяме Украйна в борбата ѝ да се защити. Това е наш общ жизненоважен интерес."

Той посочва, че двустранната помощ за Киев е разпределена неравномерно и основната тежест се поема от малък брой държави членки.

Германия, която е най-големият нетен вносител в европейския бюджет, настоява за значително съкращаване на предложените разходи за периода 2028-2034 г.

Същевременно Берлин се противопоставя на щедро европейско финансиране за държави, които отказват да участват в покриването на финансовите нужди на Украйна.

Украйна се нуждае от още 70 млрд. евро

Миналата година ЕС договори заем от 90 милиарда евро за Украйна, предназначен да покрие около две трети от военните и гражданските ѝ разходи за 2026 и 2027 г.

Продължаващите руски бомбардировки обаче увеличиха разходите на Киев. Украинският президент Володимир Зеленски поиска още 70 милиарда евро за запълване на бюджетния недостиг.

ЕС прие тази оценка и обеща да осигури приблизително 45 милиарда евро. Очаква се останалата част да бъде предоставена от други съюзници на Украйна, сред които Великобритания и Канада.

Механизмът за европейското финансиране все още не е определен. Предвид мащаба на необходимите средства, нов общ заем на ЕС се очертава като един от най-вероятните варианти.

Предишният заем от 90 милиарда евро беше договорен като резервно решение, след като се провали подкрепяният от Мерц план за използване на замразени в ЕС руски държавни активи на стойност 210 милиарда евро. Срещу него се обявиха държави начело с Белгия, където се съхранява по-голямата част от средствата.

България се позовава на бюджетния си дефицит

Словакия, Чехия и Унгария си осигуриха изключения от участието в заема от 90 милиарда евро и дадоха знак, че няма да се включат и в следващия кръг на финансиране.

Към тях се присъединява и България. Премиерът Румен Радев посочи високия бюджетен дефицит като основание страната да бъде освободена от бъдещи кредитни задължения за Украйна. 

По думите му България ще продължи да подкрепя Киев по други начини, включително чрез доставки на енергийни ресурси.

Снимка: Reuters