Отвлечен и изтезаван украинец с брутален разказ за случващото се в Херсон

"В един момент явно са ме сметнали за мъртъв", разказва Денис, докато дърпа от цигарата си. Съпътстващият звук от обстрела на руската артилерия днес вече не му прави впечатление. И сега - близо два месеца след освобождението на Херсон - окупаторите все още се намират опасно близо - на левия бряг на река Днепър.

Стройният и тъмнокос 19-годишен младеж, родом от Херсон, бил активен в интернет по време на окупацията на родния му град, но в крайна сметка бил арестуван, защото той и неговите приятели публикували редовно съобщения срещу руските войски. "Хванаха ни всичките", разказва той.

През септември маскирани мъже нахлули в апартамента на родителите на Денис. Тежко въоръжени, те избили зъб на баща му и му счупили няколко ребра. Насочили пистолет към уплашената му майка, а после окупаторите отвели Денис с белезници и качулка върху главата. Вкарали го в килия и започнали да го изтезават.

"Първо ме биха, а после дойде ред на електрошоковете. Бяха гневни, че ги наричаме "орки". Питаха ме дали съм партизанин, но аз през цялото време си бях само вкъщи. Сложиха ми противогаз и блокираха достъпа на въздух. На няколко пъти губих съзнание, след което отново затягаха клемите за електрошок върху ушите ми. От носа ми потече кръв, гърбът ми също кървеше", разказва Денис, цитиран от DW.

Приятелката на Денис - Даня - с която се познават от училище, също била прибрана в ареста малко след него. Къщата ѝ била претърсена. "Намериха у мен американско знаме. Навярно са решили, че съм някаква база на НАТО", казва тя язвително.

Двамата били задържани от септември до края на октомври - без никакво основание и без връзка с външния свят. Те показват на мобилните си телефони ужасяващите снимки, които украинските следователи впоследствие направили на килията им - мръсна, с постоянно включено осветление и бутилки за уриниране, вместо тоалетна. Към това се добавял и постоянният страх от нови изтезания, от изнасилване, от виковете на останалите измъчвани.

56-годишният Йевхен Тилняк от Херсон също бил задържан без причина, макар че вече бил силно ранен от взрив. Това навярно го е спасило от физически изтезания, предполага самият той. Все пак прекарал две седмици в ареста, където руснаците изтезавали хора и все още не може да забрави пронизителните писъци на другите затворници и абсолютното безправие.

"Всеки в Украйна вече знае, че ако до третия ден не дойде адвокат и никой не знае къде се намираш, с тебе може да се случи всичко. Задържаните са без всякакви права - няма съд, нито адвокат, нито прокуратура", казва той.

Наталия Тилняк разказва как се опитала да разбере от окупационните власти къде се намира изчезналият ѝ съпруг. Чула е експлозията, която го е ранила. Накрая все пак научила, че Йевхен е жив. Получила бележка от него. На малък бял лист пишело: "Аз съм жив и здрав. Обичам те. Притеснявам се за всички вас. Не ме мислете."

Йевхен върви по коридорите на празния затвор. Стаите за разпити и килиите, в които задържаните били измъчвани, са неми свидетели на случилото се до първата половина на ноември, когато руснаците се изтеглят от града. По стените още се виждат надписи "Слава на руската армия", "Слава на специалните сили" и следи от гумени палки.

Йевхен нарисувал календар в своята килия. Използвал боя, изстъргана от пукнатините в мазилката. По време на разпитите винаги е бил с качулка на главата, но въпреки твърди, че е могъл да познае някои хора от руските тайни служби.

А Денис и Даня смятат, че са разпознали мъже от самопровъзгласилите се "народни републики" в Югоизточна Украйна: "Изтезаваха ни предимно хора от т.нар. Донецка и Луганска народни републики", разказва Даня. "Грубо казано, това са наши сънародници, преминали на страната на лошите. Имаше и такива от Крим."

Денис разказва как окупаторите заплашвали, че ще го изпратят в Донбас - не за да се бие, а за да бъде екзекутиран: "Казваха, че ще ми изгорят очите с угарки от цигари, че ще залеят краката ми с вряла вода или с киселина." Младежът продължава да разтрива рамото си, където е ранен, чувства болки и в крака, но не отива на преглед в болница, защото тъкмо те често са под обстрел.

Братът на Денис се е сражавал в "Азовстал" край Мариупол и попаднал в плен. Чичо му, от когото няма вест от месеци, също е бил войник. Докато 19-годишният младеж лежал в затвора, роднините му го търсели и настойчиво питали руските окупационни сили за неговата съдба: "Казали им, че съм изчезнал, защото има война, Казали им също, че вече не съм жив. Но аз се върнах", казва Денис.

Снимка: БГНЕС