Жените не са това, което бяха: Как украинки се сражават и хранят войниците в Николаев

В деня, в който Русия напада страната ѝ, Светлана Таранова се присъединява към украинската армия в южния град Николаев, нейното родно място.

"В 11 ч. на 24 февруари беше подписан договорът ми с териториалната отбрана. Това беше единственото възможно решение", разказва бившата управителка на строителна фирма, която е на 50 години.

Николаев се оказа под заплаха бързо, след като Херсон, намиращ се на 70 км на изток, беше превзет от руските сили.

Армията на президента Владимир Путин трябваше да превземе Николаев, ако искаше да завладее черноморския транспортен център Одеса, който е основната ѝ цел и се намира на два часа път на запад.

Затова руснаците започнаха да обстрелват Николаев с артилерия, масирано и методично.

Таранова, която вече е в пехотата, често се озовава в близък бой с руските войски.

"В началото бях ужасена от касетъчните бомби, сърцето ми се свиваше всеки път, когато някоя избухваше", сподели тя. Но след това страхът отстъпва място на мрачна решителност.

"Вече не изпитвам нужда да се крия. Всичко, което искам, е отмъщение", допълни Светлана.

Докато екип на АФП беше в Николаев през септември и октомври, градът беше бомбардиран почти всяка нощ.

"Храним войниците"

Екипът на АФП установи, че докато Таранова се е сражавала с руснаците, други жени са допринасяли за военните усилия по различни начини.

"Ние също се сражаваме тук. Храним войниците", каза 41-годишната Светлана Ничук, служителка в пекарна, цитирана от БГНЕС.

Когато АФП се срещна с нея, тя наблюдаваше аварийна група, която разчистваше отломките на стар жилищен блок в центъра на града. Пекарната, в която работи, на приземния етаж, е силно повредена.

Останките от близката сграда на регионалната власт като по чудо се държат, след като руска ракета е разрушила седем етажа.

Юлия, жителка, която живее наблизо, казва, че апартаментът ѝ вече е бил улучен три пъти.

Тридесетгодишната IT работничка е отвела дъщеря си в относителната безопасност на Западна Украйна, но редовно се връща в Николаев - най-вече за да раздава коли или военно оборудване на бойците, финансирани от онлайн призиви, който е пуснала.

В друг квартал Юлия Киркина, музиколог, пее и свири на пиано в ресторант всеки петък.

"Музиката е едно от най-добрите лекарства за духа. Моята вокална терапия помага на хората да запазят спокойствие и да бъдат оптимисти", допълва тя.

По данни на местните власти Николаев остава в обсега на руския артилерийски огън в продължение на 262 дни, а едва 50 дни избягва бомбардировките.

След това, на 13 ноември, Херсон е превзет от украинските войски и Николаев вече не е част от фронтовата линия на войната.

Дотогава повече от 150 жители на града са убити, а 700 са ранени.

Между 300 000 и 500 000 души са избягали. По данни на областната администрация четири пети от жените са напуснали града, което го превръща в град, населен почти изцяло с мъже.

Милиони украински жени са напуснали домовете си от началото на войната, като някои от тях бягат от това, което ООН в неотдавнашен доклад нарече "тревожно нарастване на насилието, базирано на пола".

"Няма време за паника"

Въпреки повишената си уязвимост, много жени в Николаев отказват да гледат на себе си като на жертви, казва психоаналитикът Ирина Викторовна.

"Те нямат време да изпадат в паника", каза тя, въпреки че призна, че е имало случаи на срив.

Военната заплаха засега е отблъсната, но животът остава несигурен, казаха по телефона жителите на града пред АФП.

Както и на други места в Украйна, прекъсването на доставките на електроенергия, отопление и вода е нещо обичайно, откакто Русия се насочи към гражданската енергийна инфраструктура.

Александра Савицка, която е работила като фризьорка, не се е върнала на старата си работа. Вместо това тя и съпругът ѝ управляват неправителствена организация, която раздава храна и консумативи на войници и цивилни.

Видеоклип в профила ѝ в Instagram показва 25-годишната жена в Херсон, облечена в каска и бронежилетка, след като е раздала храна и хигиенни продукти.

"Животът ми се промени коренно. Преди правех жените да изглеждат красиви. Сега съм доброволец. Това е моята работа", каза тя по телефона за АФП.

Снимка: БГНЕС