По какво си приличат и се различават ДНК и РНК ваксините?

ДНК и информационните РНК (иРНК) ваксини предават информация на човешките клетки посредством пренос на генетична информация и по този начин предизвикват имунен отговор.

ДНК ваксините са безопасни, достъпни за производство и за разлика от иРНК ваксините са стабилни при стайна температура. Тези фактори ги правят по-обещаващи за бързо имунизиране на популациите, особено при ограничени ресурси.

При ДНК ваксините се използват малки кръгови молекули ДНК, наречени плазмиди, които да въведат ген от бактерия или вирус, с цел предизвикване на имунен отговор.

Нова разработена наскоро ваксина срещу Ковид-19, която се използва в Индия - ZyCoV-D, съдържа плазмид кодиращ спайк протеина на вируса.

След инкорпориране на плазмида в човешката клетка, той трябва да стигне до цитоплазмата, да премине през ядрената мембрана и по този начин да навлезне в ядрото.

Ядрените ензими превръщат бактериалния или вирусния ген, съдържащ се в плазмида, в иРНК, която след това се пренася до цитоплазмата. Там под влиянието на други ензими се осъществява процесът транслация, който води до синтеза на бактериален или вирусен протеин.

Имунната система идентифицира тези протеини като чужди и предизвиква бурна имунна реакция.

Ваксинацията предизвиква образуване на имунни клетки на паметта. След като възникне инфекция, тези клетки бързо разпознават бактерия или вируса и предотвратяват тежкото протичане на заболяването.

Тези клетки на паметта осигуряват продължителен имунитет срещу патогена, а самият плазмид, получен от ДНК ваксината, се разгражда в рамките на няколко седмици.

Четете повече по темата в puls.bg.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК