ООН неволно помага на Асад с хуманитарните помощи за Сирия?

Турско-сирийският граничен пункт Баб ал-Хауа остава отворен и през него ще могат да продължат да преминават помощи за неконтролираните от режима на Асад региони. Така около три милиона души в управлявания предимно от ислямски милиции регион Идлиб ще могат да се снабдяват с най-необходимото. 

Това обаче не решава проблемите с доставките на хуманитарни помощи за Сирия - най-вече в контролираните от режима на Асад територии, където ООН и различни помощни организации също оказват подкрепа, на която разчитат милиони сирийци. Тъкмо там обаче ООН се оказва изправена пред сериозни проблеми, при това не от логистичен, а от политико-етичен характер, пише DW.

"Структурата на режима е твърде комплексна", казва експертът по сирийските въпроси Карстен Виланд. В интервю за ДВ той отбелязва, че близки до режима сирийски бизнесмени не само са натрупали състояние по време на войната, но и продължават да злоупотребяват с доставките на помощи, за да пълнят джобовете си. "Към изискванията, които режимът поставя пред хуманитарните организации, за да могат да работят в Сирия, спада и това, че значителен дял от помощите трябва да идва от сирийски търговци. И те делят печалбите си с режима." Според Виланд така хуманитарните помощи непряко са подпомогнали и укрепили правителството в Дамаск в годините на войната, т.е. заздравили са тъкмо този режим, който носи главната отговорност за разрухата и хуманитарната криза. 

Очевидно е, че режимът вижда в доставките своего рода оръжие, с което злоупотребява. Така например при поръчките той редовно е давал предимство на лоялните към него народностни групи и се е стремял да осуети снабдяването отвъд фронтовите линии. Ако разпределението на помощите на ООН потече единствено през Дамаск, може да се предположи, че режимът и по-нататък ще упражнява монопол спрямо онази част от населението, която живее под контрола на бунтовниците. Това би могло да отприщи нова бежанска вълна към Турция.

Кризата в Сирия се задълбочава. Според Световната програма по прехраната, на 12,4 милиона сирийци им е трудно да се прехранват - а това е с 4,5 милиона повече, отколкото преди година. А продължилата няколко месеца суша може да увеличи още повече недостига на храна. Помощните организации предупреждават: в Сирия може да се стигне до още по-голяма хуманитарна катастрофа.

Към това се добавя и фактът, че в страната остават все по-малко сирийци, работещи в медицинския сектор. Насилието, както и постоянните нападения срещу здравни заведения са принудили над 70 процента от медицинския персонал да напусне страната, се твърди в проучване на вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания (CSIS). Недостигът на персонал, както и ограничените възможности за обучение на нови лекари, медицински сестри, акушерки и други специализирани здравни работници изправя хуманитарната помощ пред сериозен проблем, се казва по-нататък в проучването.

То сочи и, че само през 2018-а година в Сирия са били убити повече сътрудници на помощни организации, отколкото при който и да било друг конфликт от 20 години насам. На базата на тези данни Сирия се оказва страната, в която са загинали най-много хуманитарни помощници в световен мащаб. 

Според Карстен Виланд, автор на току-що излязла книга за дилемата пред хуманитарната помощ в Сирия, всичко това показва едно: интересът на режима към хуманитарните доставки съвсем не е от хуманитарно естество, целта му е друга, а именно - чрез присъствието на организации на ООН на негова територия да се представи като равноправна част от международната общност. "Допускайки ООН на територията си и преговаряйки с нея за хуманитарен достъп, правителството в Дамаск си осигурява международна легитимност, докато големи части от собственото му население отдавна са му я отнели."

Помощите като бизнес модел

Режимът ясно съзнава, че за да постигне целта си, трябва най-малкото привидно да демонстрира хуманитарен ангажимент. Тъкмо затова през 2007-а година - т.е. още преди войната - създаде т.нар. Висша комисия по хуманитарните помощи, която раздава лицензи на национални помощни организации. За това колко важна е за режима тази комисия свидетелства изборът на личния ѝ състав - негов председател е Асма ал-Асад, съпругата на президента.

Режимът държи под контрол хуманитарните неправителствени организации, действащи на национално ниво. Надзорът не се дължи обаче само на политически причини. Става дума и за солидни финансови интереси: за да упражняват дейността си, помощните организации трябва да плащат такса на режима. Така хуманитарната помощ се превръща за режима в оправдан от закона "бизнес модел". 

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК