Полицейско насилие, деца в неизвестност и военна обсада - какво се обърка в Куба?

Куба все повече се отдалечава от онзи образ на страната, който рисуват официалните медии. Недоволството на кубинските граждани расте неудържимо, пише в коментара си Йоани Санчес.

Няколко дни след като кубинците излязоха на грандиозен протест по улиците, всяко пространство е изпълнено с възмущение. Гневът на хората расте – включително заради случаите на полицейско насилие, свидетелските показания на майки, чиито деца са в неизвестност след протестите, и на фона на кадрите с цели градове, обсадени от военните.

Всеки, който не познава острова отпреди тази историческа дата, би казал, че властите са успели да овладеят ситуацията и че в Куба отново е спокойно. Всъщност това привидно спокойствие не е нищо повече от страх, гняв и болка, пише DW.

Цари страх

В домовете расте недоволството и се леят сълзи. Хиляди семейства търсят по полицейските участъци близките си, други чакат униформените да почукат на вратите им, за да задържат някой роднина за това, че е участвал в протестите. В различни части на страната избухват нови и нови вълнения, които биват потушавани, включително с насилие и стрелба, от елитните специални части, т.нар. "черни оси". Редица независими журналисти са арестувани, други са под домашен арест.

Гражданите, представяни от властите за абсолютно верни на системата, покорни и мирни, вече не съществуват. В страната има протестни призиви. И е невъзможно да се предскаже кога те ще бъдат издигнати отново. Истинската Куба се е отдалечила много от този образ, който се пропагандира в официалните медии. И докато страната е обхваната от усещането, че е възвърнала гражданския си глас, изпробва силите си на улицата и скандира думата "свобода", контролираните медии говорят за конспирации от чужбина, за отделни групировки, които демонстрират, и за престъпници, които плячкосват пазарите.

Ще има ли гражданска война?

Двата наратива се изключват взаимно и няма да могат да съществуват дълго съвместно. Кубинският президент Мигел Диас-Канел се опита да смекчи думите, които изрече в началото на протестите, когато почти ежечасно пристигаха сведения за нови вълнения.

"Заповедта за атака е дадена" и "ние сме готови на всичко" - гласеше заплахата му, а призракът на гражданската война витаеше над острова. Сега президентът предпочита да използва думи като хармония, мир и радост, но не е убедителен, тъй като паралелно със захаросаните фрази със стотици автобуси военни подразделения биват разгръщани в цялата страна.

Снимка: БГНЕС

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК