Цената на хляба трудно ще остане същата, можем да станем зависими от внос

Хлебопроизводителите вече не могат да поемат удара от поскъпването на дизела, електроенергията и транспорта за своя сметка. За това предупреди председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева в предаването "България сутрин". 

Тя предложи три подхода за запазване на достъпната цена на хляба и постави въпроса дали България ще съхрани собственото си производство, или ще стане зависима от внос.

Дизелът се превръща в основен проблем за хлебарите

Кукушева посочи цената на електроенергията и недостига на работна ръка сред сериозните затруднения пред бранша, но открои поскъпването на дизела като основен фактор за нарастващите разходи.

"Физически не можем да намалим разходите, тъкмо обратното", заяви тя в ефира на Bulgaria ON AIR. 

По думите ѝ спрямо 2025 г. разходите за енергия и транспорт са се увеличили със 100%. Повишили са се и лихвите на банковите кредити, както и стойността на суровините за производство.

Сходни затруднения изпитват производителите в съседните държави. Кукушева даде пример с Турция, където цената на хляба е регулирана, и с Гърция, където правителството се опитва да подпомогне бранша, за да запази производството.

Конкуренцията задържа поскъпването, но има своите граници

Първият подход, който Кукушева защити, е запазването на свободния пазар. Според нея конкуренцията е основният механизъм, който възпира производителите от въвеждането на по-високи цени.

Тя предупреди обаче, че този механизъм може да действа само до определена степен и за ограничено време, когато производствените разходи продължават да растат.

Кукушева подчерта, че хлебарите не се стремят към високи цени. Целта им е хлябът да остане достъпен, а потреблението да се възстанови.

Кой ще плати разликата при регулирана цена?

Вторият обсъждан подход е административното определяне на цената на основните видове хляб. Кукушева се противопостави на подобна мярка и постави въпроса кой ще покрие разликата между определената цена и действителните разходи на производителите.

"Кой плаща разликата? Откъде ще дойдат пари в бюджета?".

Според нея сериозно препятствие пред регулирането ще бъде и контролът заради сивата икономика и продажбите, които не се отчитат с фактура. Гостът посочи, че на пазара има и луксозни видове хляб с цени над 10 евро, предназначени за определена категория потребители.

Разговори се очакват още тази седмица

Третият подход, за който хлебопроизводителите настояват, е връщането на нулевото ДДС върху хляба.

Кукушева подчерта, че Министерството на финансите разполага с реални данни от периода, в който ставката е била прилагана.

Затова разговорът може да се води въз основа на практика, а не на предположения. Тя очаква обсъжданията да започнат по същество още тази седмица.

По думите ѝ хлябът е запазил доставната си цена в продължение на 5 години, въпреки многократното увеличение на производствените разходи.

Спадът в потреблението продължава

По данни на представители на бранша през летните месеци потреблението на хляб е намаляло с около 10-15%. Кукушева съобщи, че спадът продължава и през есента и е приблизително два пъти по-голям. Точният му размер трудно може да бъде измерен.

Според госта мерките за земеделските производители не решават проблемите на хлебопроизводството. България произвежда големи количества пшеница, но хлебарите работят с брашно, а затруднения изпитват и мелниците.

Кукушева съобщи, че вече има производители, които преустановяват дейността си, но подчерта, че е рано да се говори за фалити като масово явление.

Тя предупреди, че въпросът е дали България ще запази собственото си производство, или ще стане зависима от внос.

"Не можем да оставим за наша сметка да мине този удар", каза Кукушева.

Снимка: Magnific