Агнешкото месо стана лукс и остава мираж за още 20 хил. български семейства

"В определени магазини на определени цени ще има българско агнешко за Гергьовден. Предупреждавах миналата година, че ще дойде такъв момент, с това поголовно избиване заради шарката", заяви председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев пред Bulgaria ON AIR.

Как да познаем българското агнешко месо

Най-сигурно е да си купим българско агнешко месо от фермите, подчерта гостът в студиото на "България сутрин".

Ако ли не, оставаме на уверението на институциите, че видим ли агнешко със син печат, то би трябвало да е с български произход. Някои търговци обаче премахват печатите.

"С глоби от 1000 евро няма да респектираме абсолютно никого. Ако не се увеличат стократно глобите, търговците няма да се уплашат и ще продължават да правят подобни манипулации", изтъкна Караколев. 

Цените на месото у нас и при съседите ни

По думите му преди Великден сме били свидетели на цени от 15-21 евро за килограм агнешко месо, като в някои магазини е имало големи надценки.

В Гърция агнешкото е било около 15 евро за килограм, докато в Румъния е още по-евтино.

"Гърците имат кооперативи. Това е думата, която липсва в нашето селско стопанство", посочи Караколев.

С 20 хил. се увеличава броят на българските семейства тази година, които няма да сложат агнешко месо на трапезата за Гергьовден, съобщи той.

Дефицит на агнета и тежки административни процедури

Караколев заяви, че общият дефицит на агнета в България е от порядъка на 80 хил. 

"Наваксваме ги с внос - това е най-лесният вариант. Внасяме основно от Нова Зеландия, от Румъния и Северна Македония", поясни председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

Според него агнешкото става лукс по няколко причини: "Влизането в Еврозоната, намаляващото производство, опитите за спекула".

Някои хора вече нямат възможност да си купят агнешко. Овцевъдството се влияе от всички сътресения в нашата икономика, обърна внимание Караколев.

Той добави, че 9 страници с административни документи са изискванията към един животновъд. 

"Като сложим МФ, МОСВ, пожарната... Този фермер започва да мисли само как трябва да се занимава с книговодство. Администрацията отблъсква българските производители на храна. Администрацията трябва да се превъзпита", категоричен е Караколев.

"На много министри съм задавал въпроса каква е националната цел на България в селското стопанство. Досега не чух еднозначен отговор. За 4 години може да се постигнат много цели, стига да има политическа воля за тяхната реализация. Законодателството е критично важно в момента", настоя той.