Безценни съвети за качествен сън - какво да правим и да не правим преди лягане

Средно 21 минути са необходими на българите, за да заспят вечер, а над 60% от нас гледат телефона си преди сън. Това са данните от специално проучване за ползите от съня. 

Пълноценен сън е толкова, колкото е необходим на организма ни, независимо дали ще са 6-7 или 8-9 часа, на мнение е д-р Тодор Георгиев от Катедра "Патофизиология" на МУ Варна.

"Зависи колко сме изморени, в какво състояние е организмът ни. Нормата варира при хората между 6 и 9 часа. Няма универсална такава, но е добре да се стремим да бъде в този диапазон", обясни той в ефира на "България сутрин".

Д-р Георгиев информира, че по-малкото сън, заради натрупан стрес през деня, оказва влияние и върху здравето.

"Има си термин за това състояние - сънна депривация. Основно скъсяваме съня си от втората му половина, когато се случват процеси на емоционална обработка, справяне със стресовите ситуации от ежедневието. Това влияе негативно на психиката ни, може да се развие депресия, тревожност. От друга страна това скъсено време на сън е стрес за организма. Той натоварва функциите на всички органи и системи. Скъсеният сън за период от повече от две седмици оказва негативно въздействие върху цялостното ни здраве", категоричен е още той.

Според проучването 47% от българите се въртят в леглото вечер, 17% сънуват кошмари, а 13% пият лекарства, за да заспят.

"Факторите са много. Екранът е изключително сериозен фактор. Облъчването на ретината със синя светлина, особено в часовете преди заспиване, размества нашия биологичен ритъм и забавя фазата на заспиване. Телефоните и устройствата в часовете преди лягане имат пагубен ефект върху съня ни. Други фактори могат да бъдат температурата, удобството на матрака, на възглавницата, светлината. Хората не си дават сметка, че и малките диоди в стаята могат да влияят на съня", обясни д-р Георгиев пред Bulgaria ON AIR.

Добре е поне 60 минути преди лягане да не използваме телефони или да не гледаме телевизия, препоръча специалистът.

На хроничния стрес се дължи това, че се събуждаме уморени сутрин, но не бива да подценяваме и високата честота на нарушения на съня, които също могат да бъдат причина за ранното събуждане или нарушения сън, напомни д-р Георгиев.

"Общи мерки, които могат да се прилагат за подобряване на хигиената на съня, е да се спазва приблизително едно и също време за лягане и ставане. Хората да не лягат, ако не се чувстват изморени. Грешно е схващането да си мислят, че ако удължат престоя в леглото, ще си наваксат със съня. Ще опровергая схващането, че кошмарите се свързват с нещо лошо. Не е напълно ясно каква е функцията на сънищата, но се знае, че те ни помагат да се правим със стреса. Кошмарът невинаги означава проблем", обобщи специалистът.

Качественият сън има как да бъде измерен с полисомнографско изследване, добави д-р Георгиев

Гледайте целия разговор във видеото.

Снимка: pixabay