Експерти: Австрия може и да иска да ни върне бежанците, но това няма да се случи

С цената на пет условия Австрия ни даде "зелена светлина" за Шенген по въздух и вода. Изпълнението на тези условия ще предопредели следващата стъпка за премахване на сухопътния контрол. Повод за сериозни коментари стана въпросът с бежанците от Афганистан и Сирия.

"Думата заплаха е преувеличение. Миналата година в България са влезли 20 000 бежанци. Около 90% от тях, въпреки че са приети от центровете на Агенцията по бежанците, изчакват няколко дни и продължават своя път към Западна Европа и това вече 10 години. През всичките тези години действа Дъблинският регламент, който предвижда, че когато мигрантите са влезли в първата държава и са подали молба за убежище в тази страна, ако след това им взимат отпечатъци и се появят в Западна Европа, те виждат, че са приети в първоначалната държава и могат да ги върнат. Този регламент обаче не работи", заяви бившият зам.-министър на вътрешните работи Филип Гунев в студиото на "България Сутрин".

"Вследствие на което, през всичките тези 10 години тези западноевропейски държави опитват да върнат на България около 2-3 хил. на година. Реалният брой, който ни връщат обаче са няколко стотин. В този регламент е записано, че ако бежанците кажат, че не желаят да се върнат в България поради лоши условия, съдът има право да откаже да ги върне", допълни Гунев. 

"Австрия ѝ се иска да върне малко повече и да направи този регламент да работи с по-съкратени срокове, това се предвижда в анекса. Ако беше толкова просто, ЕС нямаше 9 години да се опитва да промени този регламент. Имам съмнения, че някак ефективно Австрия ще почне да прилага този Дъблински регламент и да връща някакви хиляди хора", отбеляза Гунев.

Той разясни, че в този регламент съществуват срокове, които показват, че мигранти може да бъде върнат на първоначалната страна само с давност от няколко месеца, а не няколко години.

"Не мисля, че шансовете този регламент да заработи са големи, тъй като не само Австрия иска да заработи. Този регламент предвижда едни правила, които не устройват всички държави в Европейския съюз. Регламентът се опитва да балансира на обективни критерии къде тези хора да останат", поясни Димитър Марков от Центъра за изследване на демокрацията в ефира на Bulgaria ON AIR.

Марков изтъкна, че капацитетът на българските миграционни центрове е достатъчен, тъй като ангажиментът на България е да настанява мигрантите по време на процедурата за убежище - от момента, в който те подадат молба за убежище - до нейното одобрение или отхвърляне. 

"Ако решението е положително - има интеграционни механизми, където имат роля местните власти, общините, правителството и други институции. Тези хора напускат центровете и започват да се интегрират в обществото. Тези с отрицателно решение биват връщани в държаватa по произход или трета сигурна страна. За този период, за който тече процедурата, България има разумен капацитет", поясни Марков.

И двамата гости посочиха, че предстоят избори в Австрия, както и избори за Eвропарламент, от които ще зависят по-нататъшното стъпки на България за пълноправното ѝ приемане в Шенген. 

Гледайте целия разговор във видеото.