Експерти: Алексей Петров е следен с месеци, такива убийства не се разкриват

Очевадно е, че Алексей Петров се е чувствал изключително сигурно. Начинът му на живот показва, че той не се е чувствал застрашен. Мястото е избрано така, че да може да бъде реализиран атентатът. Най-вероятно той е бил следен дълго време, поне няколко месеца, за да може да се изчисли режимът на движение. При такива охрани има един проблем - когато охраняваното лице е изключителен специалист в тази сфера, той понякога обсебва охраната и пренебрегва техните притеснения и препоръки, които са част от професията. Това каза бившият зам.-ректор на Академията на МВР доц. Милен Иванов в студиото на "България сутрин".

Според него шеф на екипа винаги трябва да предвижда неща, които биха се случили.

"В историята на атентатите в България можем да отделим само два случая, в които активните действия на охраната са спасили охраняваното лице. Единият от тези случаи е атентатът срещу Алексей Петров на басейна "Спартак". Тогава един от охранителите открива огън и по този начин възпрепятства последващи изстрели от страна на стрелеца, който се намира в засада. Вторият случай е Златко Баретата и атентатът срещу него пред Съдебната палата - тогава също един от охранителите успява да идентифицира откъде се води огън и открива ответен огън с неговия пистолет, при което принуждава стрелеца да се скрие и да избяга", припомни доц. Иванов.

По думите му охраната трябва да бъде добре обучена, а този, който стреля, изчислява и охраната: "Ако изстрелът е с обикновена карабина - разстоянието е 50-100 метра, това дали имате един, двама, трима или четирима охранителни - не ви помага".

"Организираната престъпност в България винаги е присъствала, методите ѝ остават същите, каквито са били в миналото. Поръчковите убийства са един от тези методи. Интензитетът на тези убийства в последните години е по-нисък, последното такова ключово убийство на територията на България беше на Петър Христов през януари 2018 година. И той, подобно на Алексей Петров, беше влиятелна фигура, брокер на влияние, човек с контакти в престъпния свят, както и с контакти в правоохранителните и правораздавателните органи", коментира анализаторът в програма "Сигурност" на Центъра за изследване на демокрацията Владислав Кръстев пред Bulgaria ON AIR.

Той е категоричен, че в България има проблем с организираната престъпност.

"Такива убийства не се разкриват. Това е един човек - той е професионалист, подготвя си всичко, няма свидетели, мястото е избрано така, че да може да се оттегли безопасно. Най-вероятно е стрелял със заглушител или пък гилзоулавител, тоест няма никакви следи на мястото от оръжието. Ако ние не знаем оръжието, това рязко намаля шанса да открием кой е извършителят. Едно е, ако е прострелян с карабина, друго е, ако е прострелян с ловна пушка с бренеке. Ако е с ловна пушка - имаме личен мотив и някакво отмъщение, а ако е с карабина - работи професионалист", добави доц. Милен Иванов.

За него първите 24 часа са от ключово значение: "Моето мнение, че стрелецът е един. Прекалено важна е фигурата, която трябва да бъде отстранена, за да има толкова много хора. А жената е странична жертва, най-вероятно от рикошет. Проблемът в този тип атаки е, че в България има само един център, който предлага контраспайперска тактика. Като извадите статистиката на атентатите, 90% от успешните атентати са извършени с дългоцевно оръжие на разстояние от 50 до 100 метра."

"Технологията на този тип поръчкови убийства е такава, че разкриваемостта и доказуемостта е много трудна. При едно такова убийство се действа конспиративно - имаш поръчители, имаш организатор - посредник, който е буфер между поръчителя и преките извършители. МВР в предишни години е разкривало предполагаеми извършители на поръчкови убийства. Те са били задържани, били са съдени, впоследствие са били оправдавани, много малка част от тях са осъждани ефективно за убийство", добави Кръстев.

Той е на мнение, че реформите в МВР трябва да бъдат обвързани с различни стимули.

"Често имаме искания от синдикати за увеличение на заплати, управляващите биха могли да вържат тези реформи с конкретни резултати. В България конвенционалната престъпност намалява, дали било в резултат на работата на МВР, или в резултат на това, че активните престъпления намаляват чисто демографски", подчерта анализаторът.

Кръстев не изключва вероятността това убийство да спре пътя на България към Шенген.

"Докато ние не решим проблема с корупцията, Шенген няма да се случи", категоричен е доц. Милен Иванов.

Гледайте целия разговор във видеото.