На прага на 49-ото НС и в очакване на редовно правителство - какви са исканията на синдикатите и бизнеса?
"Очакванията на бизнеса са най-вече за стабилност и спокойствие. Те ще се гарантират през редовно правителство. През последните две години България е в политическа криза. Имаме наслагване на негативни събития, които изтощиха бизнеса. Бизнесът има нужда от редовно правителство", заяви зам.-председателят на АИКБ Добрин Иванов в ефира на "България сутрин".
Според него трябва да се постигнат трите стратегически цели, които са важни за бизнеса - членство в Шенген, Еврозоната и ОИСР. "За да постигнем тези цели, ни трябва редовно правителство", обясни Иванов.
30% е натрупаната инфлация, която имаме до 2021 г. досега, отбеляза икономическият анализатор от КНСБ Петър Мишев.
"Ние също държим да има редовно правителство, за да се компенсира всяка сфера, в която доходите са изостанали", каза Мишев пред Bulgaria ON AIR.
Справедливо решение са преговори между синдикатите, работодателите и браншовите организации, и договаряне на минимални работни заплати по браншове, смята зам.-председателят на АИКБ.
"Минималните работни заплати са заплати за най-ниско квалифициран труд и те трябва да са обвързани с производителността на работниците. Предходното събрание в последните дни от неговия живот взе погрешно решение, което ще навреди на пазара на труда и икономиката на България, трябва да бъде поправено от 49-ото НС", обясни Иванов.
Синдикатите обаче са на различно мнение. Гласуваното от предишния парламент и това, че следващата година минималната работна заплата ще бъде в рамките на около 950 лв., трябва да се изпълни, коментира Мишев.
"В тази директива се дават критерии за това, че тази минимална заплата трябва да бъде адекватна - да успява да покрива основните нужди на хората. А в момента тя е доста по-ниска", поясни икономическият анализатор от КНСБ.
При договарянето на минимални работни заплати за икономически дейности е неадекватно да се взема средната работна заплата за страната и тя да определя минималната работна заплата, категоричен е зам.-председателят на АИКБ.
"Логично е да се вземат средните работни заплати по икономически дейности, които през процента да формират минимална база за преговорите", каза още Иванов.
Кризите през последните години доведоха до дисбаланс в цялата икономическа конюнктура, посочи Мишев. "Има нужда от корекция на пазара. Печалбата на бизнеса през 2020 г. е била 27 млрд., за 2022 г. тя става 47 млрд. - това са 20 млрд. за две години. Държавата има нужда да вземе мерки", стана ясно от думите му.
Гостите коментираха и очакванията от 49-ото НС.
"Ако не се приеме бюджет до края да година, държавата няма да издържи. Трябва да се променят някои от данъчните ставки", заяви Мишев.
"Трябва да подходят държавнически. Нуждаем се от държавници и лидери", каза Иванов.
Гледайте целия разговор във видеото.
Борисов увери: ГЕРБ ще води конструктивен политически диалог с партиите в НС
България иска чужд контрол за границите заради пестицидите
Демократична България: Мнозинството на Пеевски в ДАНС и НСО запази охраната му
Защо мобилността е толкова важна, колкото и силата?
Безплатни прегледи за хипертония организира УМБАЛ „Св. Иван Рилски“
Вода в ухото след къпане – кога е проблем?
Кои храни естествено намаляват апетита?
Астрономи откриха необичайна звезда, която напуска Млечния път със скорост от 523 км/с
НАСА подготвя космическия телескоп „Роман“ за изстрелване – ще изследва Вселената
В Китай откриха останки от 28-метров динозавър на 147 млн. години
Астрофизик предложи нов метод за търсене на извънземен живот: Проучване на 300 хил. звезди
Доматът влиза на 0,95 цента, в магазина - 4,50€
Три пъти повече пари са необходими за ремонти на осветлението във Варна
Гюров: Управлението трябва да продължи смислено без значение кой държи писалката.
ДПС: Ще подкрепим всяка политика за хората, за да могат те да живеят достойно
Министър Янкулов предлага важни промени
Центровете за данни отлитат в Космоса - Част 2
ЕЦБ: Проучванията сочат към забавяне на растежа
Центровете за данни отлитат в Космоса - Част 1
Агенции на ООН предупредиха за риск от "дигитална пандемия"