Надпреварата за шеф на БНБ - страдат ли "най-добрите" от дефицит на кадри?

Коалиционното мнозинство излъчи две кандидатури за поста управител на Българската народна банка (БНБ) – Андрей Гюров, подкрепен от "Продължаваме промяната", и Любомир Каримански, подкрепен от "Има такъв народ". 

"Фактът, че "Продължаваме промяната" издига свой кандидат и търси подкрепа в коалицията, означава, че се търси политически гръб. Ще има трети човек в екипа премиер (Кирил Петков) и министър на финансите (Асен Василев), който в синхрон с тях да предлага решения", коментира политологът проф. Румяна Коларова в студиото на "България сутрин".

Според проф. Росен Стоянов обаче, коалиционните партньори е трябвало да се договорят с конкретни персони още по време на преговорите. "Някоя от партиите може да придобие особена тежест при решаването кой ще е шеф на БНБ, а не дай си боже една от кандидатурите да получи подкрепа от опозицията",  изтъкна политологът пред Bulgaria ON AIR.

Проф. Коларова изрази опасения, че кандидатурата на ИТН може да бъде заклеймена като подкрепена от опозицията.  По думите ѝ коалицията страда от дефицит на кадри. 

"Намирането на друга позиция, която да е равностойна на тази, ще е слизане надолу и излизане от политиката, тъй като и двамата кандидати имат ключова роля в този парламент", подчерта тя.

"Ще е изключително тъжно, ако има дефицит на кадри, защото "Продължаваме промяната" дойдоха със заявка да избират из многото – най-добрите. Поради дефицит на кадри разпарчетосваме създаденото ядро и назначаваме един или друг... В средносрочен план предстои изтичане на мандати и в един момент да не се окаже, че половината парламентарна група на управляващите ще трябва да заемат държавни позиции. Не би трябвало да е така. Едно е да търсиш място за човек, друго е да търсиш човек за дадено място", категоричен бе проф. Стоянов.

Оценката на правителството е около 3,50. Това сочи проучване на "Алфа рисърч", цитирано от проф. Коларова.

"След първите 100 дни се оказа, че А отборът на България са тройкаджии. Това е оценката, няма как и да бъде друга. Да, поради обективни обстоятелства, но субективно правителството тръгна от резултатите на служебните кабинети. А последните 7 месеца бяха пропуснати, управлението бе в процес на свободно падане. Защото чегъртаха ГЕРБ и се готвеха два пъти за предсрочни избори", отбеляза политологът.

"Много известен автор твърди, че политиката не е рутинното управление, а промяна на статуквото. Да обещаеш промяна означава да обещаеш, че си политик. Политиката винаги е промяна. Големият проблем на това правителство е, че кабинетът не прави политика в нито един сектор и това си пролича с ареста на Борисов. Те потърсиха тип зрелищен ефект, върнаха се към предизборната кампания, в която атаката към ГЕРБ и Борисов бе най-силният им инструмент", акцентира още проф. Коларова.

Според проф. Стефанов, оценката на 100-те дни на правителството е и оценка на 100-те дни на парламента.

"За съжаление, законотворчеството не е толкова динамично, обвързващо и задължаващо изпълнителната власт. Ако се случваше тази работа, то правителството ще трябва да извършва дадени политики", посочи той.

Гледайте целия разговор във видеото.

Харесайте страницата ни във Facebook ТУК