С културни паспорти за 130 млн. лв. борим маргинализацията сред младежите

60% от българите нямат досег и достъп до културни дейности. Това показва изследване на Обсерваторията по икономика на културата, което проследява какво се случва с публичните финанси в сектора на културата, каква част от тях се връща към гражданите под формата на услуга и какъв е процентът на хората, оставащи без досег и достъп до култура и културни дейности

Това се дължи на недостига на финанси сред домакинствата, увеличаващия се брой на хората с по-малко свободно време, липсата на среда и изградени навици и липса на транспортна мобилност. 

"С тези данни следва да се започне (липсващата) политика по отношение на развитие на аудиторията и програма „Достъп до култура“, особено в малките населени места. Ето защото едно от предложенията ни, което касае най-младата аудитория и изграждането на навици е въвеждането на културни паспорти, които да обхванат около 1,3 милиона деца, младежи, ученици, студенти от 6 до 26 годишна възраст. Това би струвало на държавния бюджет около 130 милиона лева годишно", заяви директорът на Обсерваторията по икономика на културата Диана Андреева-Попйорданова в ефира на Bloomberg TV Bulgaria.

Културните паспорти са приложени в някои държави членки на ЕС, като в Италия навършвайки 18 годишна възраст, хората получават сума от около 500 евро, която е предназначена за изразходване за културни дейности. Гостът обясни, че в България този проблем е съществен и следва да се започне от най-ранна детска възраст. От организацията предлагат културният паспорт да бъде зареждан със 100 лева на годишна база, които да бъдат похарчени за културни дейности у нас, така след като младите влязат на пазара на труда ще имат изградени навици.

Регламентът, по който ще се изразходват предложените 100 лева за културните паспорти, ще бъде изработен съвместно с Министерството на културата и гилдиите и как ще бъдат разпределяни те между публични и частни организации. Трябва да бъдат приложени и ограничения на база художествени качества на мероприятията.

Много често подобен тип политики и разходите за култура са непредпочитани от политиците, тъй като имат многократна възвращаемост, но в дългосрочен план.

Четете повече по темата в bloombergtv.bg.

Снимка: Димитър Кьосемарлиев (Bulgaria ON AIR)