Небивала досега бежанска криза беляза отминаващата 2013 г. Войната в Сирия пряко повлия на нашата страна, която, оказа се, трудно овладява ситуацията с прииждащия бежански поток от размирната държава. Липса на средства за справяне с проблема, невъзможност за осигуряването на нормален живот на сирийците и бавна процедура за получаване на статут за бежанец са сред основните проблеми пред България.
Около 11 хил. са бежанците в страната ни. Огромната част от тях са от размирната Сирия. Центровете за настаняване са препълнени, а много от българите не искат в техния град и в техния квартал да бъдат заселени бягащите от войната. Те пък от своя страна са недоволни от условията за живот, които предлага нашата държава. Цялата картина се допълва от рискове пред националната сигурност и страх, че заедно с бежанците на българска територия могат да попаднат и хора от криминалния контингент или дори терористи.
Оказа се, че напливът на сирийски бежанци завари неподготвено българското правителство, което е притиснато не само от бежанската, но и от политическа криза.
Прииждащите чужденци бяха основна тема и на Консултативния съвет за национална сигурност при държавния глава Росен Плевнелиев, който се проведе в края на ноември, два месеца след най-големия пик от прииждащи сирийци, алжирци, тунизийци и други.
Сега управляващите бързат да наваксат пропуските - да построят нови центрове за настаняване, да повишат качеството на живот на вече съществуващите и , доколкото е възможно, да ограничат прииждащите нелегално, като построи ограда на границата ни с Турция.
Непознатата досега ситуация в страната ни и неконтролируемият наплив на бежанци разпали ксенофобски настроения в българското общество, което се смята за традиционно толерантно към различните. От своя страна бежанците също се надигнаха бурно недоволстват от условията за живот, които осигурява българската държава. След дълги преговори в края на ноември Европейската комисия отпусна на България 5.6 млн. евро за справяне с бежанския поток. Средствата за спешно посрещане на разходите, причинени от потока търсещи убежище, са осигурени от Европейския фонд за бежанците. Те трябва да послужат и за подобряване на положението на бежанците на място.
Средствата ще отидат и за повишаване на възможностите за прием и за настаняване на търсещи убежище, за подсигуряване на жизнените им условия и за предоставяне на медицински и психологически грижи. А такива безспорно е необходима, като се има предвид, че 30 % от бежанците са деца, а огромна част от търсещите закрила са жени, много от които , бременни. От началото на годината досега у нас без придружител са влезли 172 деца бежанци. От тях 60 са от Сирия, 29 от Афганистан и 5 от Алжир. Обсъжда се идеята децата на бежанците между 7 и 10 г. да бъдат записвани в български училища, близо до центровете, в които са настанени.
Вучич няма търпение, изпрати писмо до Путин за Деня на победата
Как японците превръщат 30 кв. м в оазис на спокойствието
Ангел Найденов: Правим стъпки към подобряването на армията ни
Ели Голдинг се показа с 2-месечната си дъщеря
Защо да хапваме агнешко не само по празници?
Многоизмерни затруднения при афазия, връзка между афазия и интелект
Алергии след 40 - когато менопаузата и стресът „включат“ имунната система на пълни обороти
Хирургично лечение на рак на простатата - обзор на хирургичните техники
Доказаха теоретичната възможност за изпращане на съобщения в миналото
Откриха признаци на атмосфера около малък обект отвъд Нептун
Класическата теория за произхода на Луната е изправена пред нови противоречия
Пещерата Шове: Уникални праисторически рисунки, запазени в продължение на хилядолетия
Внимание! Собствениците на електромобили затлъстяват
Спартак Варна и Добруджа не можаха да се победят в инфарктен мач за оцеляване
Тръмп с пореден ултиматум към Иран
Кола на автопилот остави пияна шофьорка насред пътя
Гърция затяга контрола за чужденци със съдебни проблеми
Добивите на петрол на ОПЕК се сриват до ново 36-годишно дъно през април
Европейските акции поскъпнаха рязко в сряда в очакване на мир в Близкия изток
Германия настоява за отпадане на единодушието при вземане на ключови решения в ЕС