Присъда от 3 г. и 4 месеца затвор за полицая, убил Моника на пешеходна пътека в Братаница

Върховният административен съд определи окончателната присъда на бившия полицай Владимир Панайотов, който в катастрофа в Братаница на 19 юли 2021 г. уби 7-годишната Моника.  Присъдата е "лишаване от свобода" за 3 години и 4 месеца за причиняването по непредпазливост.

С Решение № 198/29.04.2025 г. по наказателно дело № 143/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението на Апелативен съд – Пловдив по в.н.о.х.д. № 448/2024 г., като намалява наложеното на Владимир Панайотов наказание „лишаване от свобода“ от 4 години на 3 години и 4 месеца. Решението е окончателно.

Делото се разглежда за трети път от върховната инстанция. Образувано е по касационни жалби на Владимир Панайотов и на конституирания по делото частен обвинител срещу решението на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 961/2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 19.07.2021 г. в с. Братаница при управление на моторно превозно средство (МПС) и нарушаване на правилата за движение причинил по непредпазливост смъртта на Моника С., като деянието е извършено на пешеходна пътека. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 4 години и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 години.

Неоснователно е твърдението на частния обвинител за явна несправедливост на наказанието

Всички оплаквания за занижен размер на наложеното наказание са били подробно и внимателно обсъдени и аргументирано отхвърлени от апелативния съд. Несъстоятелни са аргументите относно съдържанието и значението на изразеното и изказано от подсъдимия съжаление за извършеното деяние и за настъпилия тежък резултат. Въззивната инстанция правилно е преценила, че в случая изразеното съжаление не е формално, а напротив, изпълнено е с присъщото за този морално-емоционален акт съдържание. По делото се съдържат достатъчно данни, които сочат, че подсъдимият напълно е осъзнал неправомерността на своето поведение, като в хода на процеса ясно е изразил негативното си отношение към това свое поведение и към неговите трагични последици. „Най-красноречивата оценка за причиненото от него се съдържа в признанието му, че цял живот ще носи чувството, че е убиец на пострадалото дете“, пише в мотивите на ВКС.  

Относно възражението на Владимир Панайотов за явна несправедливост на наказанието ВКС констатира, че във въззивното решение не е постигнат справедливият баланс между тежестта на деянието, личността на дееца, подбудите за извършването на деянието и смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, от една страна, и отмереното наказание, от друга. Санкцията, чиято справедливост в случая подлежи на преценка, е определеното преди приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК (редуциране с 1/3 заради съкратено съдебно следствие) наказание от 6 години лишаване от свобода. В този размер наложеното наказание не е справедливо с оглед критериите по чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК, тъй като при касационната проверка е установено явно и очевидно несъответствие между тежестта на определената на подсъдимия санкция и степента на обществената опасност на личността му, преценена във взаимовръзка с подбудите за извършване на деянието, със смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и с целите по чл. 36 от НК.  

Установено е по делото, че подсъдимият е пътувал по възложена му „служебна задача“ в качеството на служител на ГДБОП – МВР и че е извършил нарушенията в преследване изпълнението именно на тази задача. Но доколкото изпълнението на служебни функции от служители на МВР е изцяло правомерна и общественополезна дейност, преследването на тези цели не може да получи отрицателна оценка и да характеризира подсъдимия в негативен план. Затова в случая подбудите за извършването на деянието не могат да обусловят отрицателна личностна характеристика на подсъдимия и това е следвало да бъде отчетено със съответната тежест при индивидуализирането на наказанието, респективно да намери своето адекватно отражение върху размера на наказанието, което обаче не е сторено, категорични са върховните съдии.

По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно оплакването на защитата за подценяване тежестта и значението на ниската степен на обществена опасност на подсъдимия, както и за игнориране на подбудите за извършването на деянието. Според ВКС при установените изключително положителни данни за личността на подсъдимия, подбудите за извършването на деянието и тежестта на смекчаващите обстоятелства всички цели по чл. 36 от НК биха могли да бъдат постигнати в необходимата степен с намаляване на определеното наказание „лишаване от свобода“ в размер на 5 години, което съответно да бъде редуцирано с 1/3 в окончателен размер на 3 години и 4 месеца.

Съдебният състав намира, че липсва основание за смекчаване на допълнителната санкция („лишаване от правоуправление“ за 6 години).