Как да различим коклюша от обикновена настинка и можем ли да се предпазим?

Случаите значително зачестиха през последните месеци

09.04.2024 | 21:33 Редактор: Толя Стоянова
Как да различим коклюша от обикновена настинка и можем ли да се предпазим?

Случаите на коклюш, заедно с тези от скарлатина, значително зачестиха през последните месеци. В началото инфекцията се развива на база на размножаването на бактериите (Bordetella pertussis), но характерно е и отделянето на токсин, който впоследствие остава единствената причина за продължителната кашлица, дори на фона на липсата на причинител.

Токсинът дразни локално дихателните пътища, като освен това по нервен път се изпраща сигнализация до главния мозък – и по-конкретно до дихателния център. При неговата преактивация следва продължителен кашличен рефлекс, дори и той вече да няма физиологична роля. Това е и причината за продължителна кашлица, дори на фона на лечението, защото при вече отделени токсини – няма как да бъде намалено тяхното действие.

Същевременно в началото инфекцията протича като типична остра респираторна инфекция (причинена от различни вируси), поради което лечението с антибиотик и то конкретно насочен – от групата на макролидите, съществено се забавя. Заболяването е известно, освен като магарешка кашлица, също така и като "стодневна болест". Характерно за бактериите и много важно за риска от заразяване е, че те са слабо устойчиви при попадане в околната среда - до 30 минути в условията на външната среда стават нежизнеспособни. Дезинфектантите също ги деактивират бързо.

Друг важен момент е, че секретът, който се отделя е гъст, жилав, оскъден, което позволява намаляване разпространението на причинителя – за разлика от грипния вирус, където секретът е по-воднист и лесно диспергира в средата при кашляне, кихане. Контаминираните предмети също имат значение, но много по-малко, тъй като причинителят не е издръжлив.

Контагиозният индекс варира между 70-75%, с възможност за достигане на 90%. Изключително характерно е, че инфектираните вдигат рядко температура или тя е субфебрилна. Много рядко може да бъде над 38 градуса.

Характерно за заболяването е дългият инкубационен период, който може да достигне до 20 и повече дни. Болните са заразни около седмица преди да проявят симптомите до средно 5 дни след започване на антибиотичното лечение. Някои ваксинирани, особено възрастни, могат да са заразни без изобщо да проявят симптоми.

Прилагането на антибиотик своевременно води до намаляване вероятността за заразяване на околните. Но действието на токсина остава, поради което децата не са заразни, дори и да е налице изразена симптоматика. На детето не се прилагат кортикостероиди и не се правят инхалации, дори с физиологичен разтвор. Причината е, че може да се доведе до допълнително раздразнение на дихателните пътища и провокиране на кашлицата.

Ваксинираните боледуват по-леко и е възможно дори да останат безсимптомни, но имунизацията не предпазва от заболяване или поне в големия процент от случаите. Причината е, че към днешна дата се прилага ваксина, която е много по-слабо имуногенна – и макар страничните реакции да са много по-малко, имунитетът не е толкова напрегнат.

Четете повече в puls.bg.

Снимка: Pexels