Половината от сигналите до 112 за линейка не стигат веднага до диспечер на спешното

Половината от сигналите, които постъпват на спешния телефин 112 за линейка, не могат да бъдат предадени веднага на диспечер на Спешна помощ. Това съобщи говорителят на Дирекция национална система 112 Дани Недялкова в предаването Директно. Тя потвърди, че по-големият процент от повикванията, които постъпват на спешния номер, са от медицинско естество.

"С цел да се избегне това препредаване и преповтаряне на информацията от гражданите към дежурните в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП), от май 2013 г. по зададени критерии от Министерство на здравеопазването, за София и района е прието при получаване на сигнал с медицински оплаквания, да бъдат изграждана незабавна конферентна връзка", обясни Недялкова.

По думите й обаче невинаги това се случва, защото линиите в Бърза помощ били заети от други, вече постъпили обаждания. 

"Затова е прието след шестото обаждане от наша страна, информацията да бъде изпратена по електронен път към дежурния диспечер. Може би за около половината обаждания не може да се осъществи конферентна връзка с диспечер в Спешната помощ", посочи тя.

От своя страна директорът на ЦСМП в София д-р Георги Гелев  абсурд твърдението, че са нужни шест обаждания, за да се изгради конферентна връзка.

Диспечерите, които работят на смяна в София са 8. Според мен на този етап са напълно достатъчни, предвид това, че обажданията идват по два начина. Единият е чрез конферентна връзка. В този случай разпитващият е медицинско лице. В другия случай информацията идва директно по интернет през системата. Операторът записва и  оставя на пулта за диктуване, коментира той.

Според него Националната система 112 е забавящо звено, а понякога закъснението е от 7 минути, което може да струва човешки живот. Д-р Гелев смята, че сигналите трябва да бъдат изпращани директно към тях.

"Не може да се знае, че на половината сигнали не се отговаря до шестото обаждане и да не се отворят нови линии в Центъра за Спешна помощ и не се назначат нови диспечери". Това коментира от своя страна председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев.

Според него критериите за картоните за спешност - зелен, жълт, червен, които трябва да влязат в сила от 16 ноември, са закъснели. Неясно, според него, е кой ще отсява случаите по спешност след като има такова забавяне.

"Той е публикуван още миналата година този стандарт. Основните критики са, че той не е приложим у нас, защото не разполагаме с всичко необходимо за него", добави и Камен Данов, КТ "Подкрепа".

"Критериите за зелен, жълт и червен картон (триаж) и в момента има и е имало доста време преди да се издаде тази заповед на министъра. Не е била в този вид, но винаги се е извършвало разпит и насочващи въпроси", отговори д-р Гелев.

Според Данов в Спешната помощ има още един голям проблем - този с липсата на квалифицирани кадри.

"Колегите казват, че когато им се подаде адрес и се отзоват за 5-10 минути при свободна линейка,хората, които ги посрещат им казват, че са се обадили преди 30 минути, въпреки че екипът е стигнал за 10 минути до адреса. Тоест има някакво забавяне от обаждането до момента на поддаването на адреса", коментира той.

По думите на д-р Хасърджиев, проблемът е организационен и има практическа липса на координация между специалните звена.