IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Елена Йончева: Фокусът на медиите върху извършителите на терора не изяснява причините за него

Журналистката коментира заплахата да бъдем дезинформирани заедно с колегата си Георги Милков

21.11.2015 | 17:30 Редактор: Доника Ризова

Елена Йончева: Фокусът на медиите върху извършителите на терора не изяснява причините за него

Топ журналистите Eлена Йончева и Георги Милков гостуваха на Доника Ризова в Медиите ON AIR на 21 ноември, за да коментират медийното отразяване на терористичните атаки в Париж и невидимите причини за атентатите.

Георги Милков отвори дискусията в студиото с цитат на Маргарет Тачър, към който много често медиите са се връщали през годините и е актуален и до днес:

„Медиите са белият дроб на общественото внимание, чрез който терористите дишат“.

Това, което терористите правят, се подема от медиите, които това работят, а терористите го използват, за да стигнат до хората.

Елена Йончева коментира, че тероризмът е следствие от работата на политиците и затова не е основателно топката да прехвърля към медиите и да се търси вина у тях.

Още по темата

Грешките на медиите в отразяването

Елена Йончева: Не мисля, че медиите са сбъркали. Големият проблем е, че игнорират реалността. Говорим за това, което става в Сирия и Близкия Изток, говорим за войниците и изпълнителите на терористичните акции, но не говорим за причините. Фокусът на медиите върху извършителите не дава разбиране и яснота за това, което се случва в действителност.

Когато беше атакувана редакицята на Шарли Ебдо, всички пак говореха за изпълнителите и за самото събитие. Имаше съпричастност на обществото и политиците, но от политиците никой не иска съпричастност, всички искаме отговорност. Коя е ИДИЛ, как се създаде, кой я финансира, откъде получава оръжие и защо. Източниците на финансиране са свързани с продажбата на нещо - защо никой не ги спира? Въпреки че Франция е включена в антиислямистката коалиция от септември 2014 г., се включи едва на 30 септември тази година в бомбардировските в Сирия. Мисля, че тази акция има за цел да сплаши останалите западни страни, които през последните месеци взеха нов курс към Сирия и се заеха да спрат похода на ИДИЛ и джихадистите.

Георги Милков: Тодор Колев казваше за циганския оркестър „Те трудно започват, но като започнат, свирят страхотно“. Същото мога да кажа по адрес на българските медии. Машината се задвижи бавно, но после от това, което изгледах по телевизията, мога да кажа, че колегите се справят доста добре, не по-лошо от западните медии.

Френските медии, например, мноого повече се съобразяват с това какво казват, спазват зададените от властта насоки, защото все пак там има извънредно положение. Там прави впечатление, че са много по-отговорони и по-често си дават сметка за ролята на телевизията.

При нас се говори всичко, ние сме типични представители на свободията. Казват се и много истини обаче, но не знам кой от двата варианта е по-добър. Опираме до дилемата свобода или сигурност и изборът между двете ще трябва да бъде направен от все повече хора.

Социалните мрежи и непотвърдена информация

Елена Йончева: Да, там има достатъчно много информация, но проверената, професионално представена информация се счита, че идва от големите, национални медии. Те спазват основните журналистически правила, правят проверка на поне 2 източинка, правят анализ и прочие. Още не можем да говорим за край и смърт на големите национални медии, които трябва да формират общественото мнение. Те са носителите на по-голям кредит на доверие и така трябва да бъде. Социалните медии изразяват просто една гледта точка - на автора и в повечето случаи - непроверена информация.

Когато зрителят загуби доверие в националните медии, той се обръща към социалните медии и се заблуждава, че там получава нещо истинско. Но там именно е опасността от голяма дезинформация.

За телевизията е по-важно е информацията да е сигурна. Ако подведеш хората и загубиш доверието им, няма да се върнат към твоите новини. Смятам, че в среда на огромна конкуренция между информационните източници, е важно качеството на информацията.

Ролята на комуникациите

Георги Милков: Това не е първият атентат, може би няма да е и последният, но днес комуникациите са такива, че всеки се чувства на мястото на събитието.

Карлос Чакала също е правил големи атентати в миналото. Тероризмът винаги е бил грозен апендикс на политиката и винаги се е възпалявал, довеждал е до перитонит. Но напоследък го виждаме много по-осезаемо, по-кърваво и ясно, защото медиите, комуникациите и съвременният свят ни приближават, правят ни съпричастни. Ако нещо гръмне в Париж, все едно гръмва в София.

Глупавите журналистически въпроси

Елена Йончева: Няма глупави въпроси. Журналистът трябва да зададе въпросите, които си задават хората. Има само въпроси, които издават невежество. „

Въпросът „На прага ли сме не трета световна война?“ не е глупав, след като 80-90% от хората го задават.

Георги Милков: Лесно е да си направиш класация на глупавите въпроси, когато гледаш отстрани, имаш време да помислиш. Когато отидеш в „киреча“ обаче, се омазваш.

Големият печеливш от разделението на Европа

Елена Йончева: Тук става въпрос за геополитически интереси, един от които е пътят на газа, и за политиците няма неизвестни около това, което се случва. След Шарли Ебдо цялото обществено и политическо внимание беше насочено към извършителите. След петък 13-ти Франция обяви войдна ИДИЛ. Именно след втория вече се вижда глобалната картина, вярвам, че ще се действа срещу причините, които пораждат това.

Противопоставянето на християнството и исляма е само инструмент, силен, чувствителен, който помага лесно да се набират изпълнители, войници за джихада.

ИДИЛ се появи именно след нападенията срещу Ирак, но прави чест на Европейските държави, че отказаха да се включат в тази авантюра. Доминик Дьовелпен, бивш външен министър и премиер на Франция предупреди много отдавна, че именно това нападение срещу Ирак ще предизвика сблъсъци с ефект върху Европа.

Още по темата

Трябва ли да се притесняваме тук в България

Георги Милков: Да, това не е сблъсък на религии. Пробелмът е политически. Политиката използва религиозните различия, за да прокара целите и интересите си. Тя дава фалшифицирани доводи, за да се постигне нещо, което няма общо със справедливостта и демокрацията. Първо отидохме в Ирак и казахме „Няма да житвеете така“, сега те идват при нас с калашници и твърдят същото. Нито ние, нито те ще променим живота на другия. Да, има огромна пропаст между нас, но страхът от това, което се случи, е противопоказен – можем да тръгнем по опасен път. Ако ги нападнем само защото някой изповядва исляма, после те ще дойдат да ни отмъстят.

Елена Йончева: Това е ролята ма медиите – да не вижда само финала и да показва извършителите, които растат в среда с проблеми в идентификацията, в гето, в изолация, а да види, че това е само добрата среда да намериш бойци, а не е причината за войната. Кой им е дал възможност да се обучат? Това са въпроси, които ние журналистите трябва да задаваме на правилните хора. Това може да бъде показано от репортерите. Когато медиите започнат да правят това, обществото ще поиска отговор от политиците.

Мотивацията на един журналист да отразява война

Георги Милков: Води ме любопитвството, генезисът, скритото. Най-добре е да чуеш и двете страни по спора. Водещото при мен е, че искам да чуя всички спора и да видя какво има от всички страни.

Елена Йончева: Желание да опознаш, разбереш, разнищиш, всички гледни точки, да видиш скритите сили, но в основата си – любопитството да знаеш кой, защо, къде, кога.

Колкото до страха, той е нормално човешко чувство, индикация дали си пресякъл линията на разумното. Страшното е, когато страхът прерастне в паника. Тя води до лоши последствия, журналистът трудно анализира, събира информиция, а това е в основата на нашата работа.