Смърт от кебапчета?

Слуховете за вредите от червеното месо са силно преувеличени

31.10.2015 | 10:08 Редактор: Константин Томов
Смърт от кебапчета?

Текст ЕМИЛ ИВАНОВ

 

Ако сте гледали телевизия в последните седмици на октомври, несъмнено сте попаднали на репортаж като този, който гледахме ние: супермаркет, щанд за месо, а зад него развълнувана репортерка ни обяснява с усилено ръкомахане, че месото причинява рак, както "откри Световната здравна организация". Но истината е, че неподготвените репортерки са доста по-голям риск за здравето ви и от най-тлъстото парче пушени гърди.

 

 

ПРИЧИНА ЗА ТАЗИ ВЪЛНА на масова паника, засегнала впрочем целия свят, не само България, бе решението на Световната здравна организация да впише червеното месо и обработените меса (бекон, салами, шунки, наденички) в списъка на доказаните канцерогени - всъщност в една и съща графа с цигарите, азбеста и дори радиоктивните уранови съединения.

Това бе първото изречение на новината, но повечето медии се задоволиха само с него и спестиха важните в случая уточнения. А тъкмо уточненията ще ви убедят, че все още няма нужда да изхвърляте цялото съдържание на хладилника си.

ПЪРВАТА ВАЖНА ПОДРОБНОСТ Е, че действията на СЗО не са резултат на някакви сензационни нови открития. Вече десетина години се говори, че червеното месо, най-вече телешкото и свинското, повишава риска от рак на дебелото черво, и през 2007 Международната агенция за ракови изследвания (IARC) публикува официално предупреждение в този смисъл. Но все още няма детайлни проучвания върху ефектите на различните видове сурови и обработени места - дали например, както отбеляза един коментатор в The Financial Times, испанският хамон иберико, произведен в екологично чиста среда и без всякакви химически добавки, е еднакво вреден с наблъсканите с консерванти кренвирши в супермаркета?

 

    Дали испанският хамон иберико, произведен в чиста среда само от естествени продукти, е еднакво вреден с кренвиршите в магазина?

 

Единственото, което IARC добави към резултатите си оттогава, е приблизителна оценка на смъртните случаи, предизвикани от употреба на обработено месо - около 34 000 годишно. За сравнение замърсяването на въздуха предизвиква над 200 000 смъртни случая от рак годишно, а тютюнопушенето - над един милион.

Впрочем в списъка на IARC има и други неща, които повишават риска от рак, и от които въпреки това едва ли бихте се отказали: такива са слънцето (риск от първа категория), работата на смени (категория 2А, същата като бекона), мобилните телефони (категория 2В) и дори чаят (категория 3).

ВТОРИЯТ ДЕТАЙЛ, който повечето информации по темата пропуснаха, е, че червените меса и обработените меса са съвсем отделни неща, що се отнася до риска от рак - не само като степен, но и като механизъм, по който въздействат на организма.

Беконът, надениците и другите тежко обработени меса са натъпкани с консерванти (нитрати), с наситени мазнини, със сол и с вещества, които се образуват при опушването. Те са неоспоримо вредни за здравето - точно както е вреден и шоколадът. И трябва да се отнасяте към тях по същия начин: да ги ограничавате безмилостното и да си ги позволявате само когато наистина неудържимо ви се прияде.

Но с червеното месо - телешко, свинско, агнешко - нещата не стоят по същия начин. То не е доказан причинител на рак. Има само подозрение, че в някои случаи може да ускори развитието на вече съществуващи ракови клетки.

 

37

килограма телешко годишно изяжда средният американец. Това прави по 700 грама седмично, двойно над препоръчваната от СЗО норма.

 

 

НЕ Е СЪВСЕМ ЯСНО И ЗАЩО. Едно скорошно изследване заподозря като виновник една специфична захарна молекула, която се намира в месото и се нарича Neu5GC. Тя се среща у всички хищници, с изключение на човека. Когато попадне в организма ни - примерно от току-що изядена пържола - той я разпознава като външно тяло и предизвиква имунна реакция. А имунната реакция на свой ред осигурява добра среда за туморите. Но проучванията върху този механизъм са още в ранна фаза и далеч не са категорични. Neu5Gc не се среща в пилешкото и рибата (освен хайвера), няма я и в плодовете и зеленчуците.

Покрай тази подозирана вреда обаче червените меса носят и много ползи. Освен белтъчини, те ни дават желязо, цинк и някои ценни витамини, които трудно можем да си набавим от другаде. Освен това в месото - особено в телешкото - се съдържа линолова киселина, която намалява риска от сърдечносъдови забовявания, остеопороза и рак на белия дроб, кожата и стомаха.

 

95 000 000 000

долара е годишният оборот на производителите на телешко месо в САЩ - почти двойно повече от Брутния вътрешен продукт на България

 

 

НЕВЕДНЪЖ СМЕ БИЛИ СВИДЕТЕЛИ какви щети предизвикват прибързаните заключения за вредността на някои храни. Едно цяло поколение се научи да отбягва яйцата като чума, и покрай това едва не унищожи птицевъдната индустрия, само защото едно-единствено изследване твърдеше, че яденето им увеличава лошия холестерол. Петнайсет години по-късно се оказа, че изобщо не е така и че яйцата всъщност са една от най-питателните и полезни храни.

По същия начин в продължение на десетилетия избягвахме маслото в полза на маргарините, синтезирани от петролни продукти. И по същия начин след първата кампания срещу месото - в началото на 80-те, когато се твърдеше, че то води до заболявания на сърцето - американците масово започнаха да ядат повече паста, хляб и кифлички. Резултатът от това бе видимото затлъстяване на нацията - и нов бум на сърдечносъдовите заболявания.

ЗАТОВА НЕ БИВА ДА ОСЪЖДАМЕ прибързано червеното месо. Но ще ни е много полезно да го намалим. И то не само по здравословни причини.

Първо, отглеждането му изисква несравнимо повече ресурси от останалите храни - лукс, който скоро клонящото към 8 милиарда човечество няма да може да си позволи.

И второ, животновъдството е най-големият източник на парникови емисии изобщо - в пъти изпреварвайки автомобилите, да речем. Така че нека ви повторим още веднъж нашия съвет за здравословно хранене: яжте често, яжте по малко, яжте разнообразно и по-възможност - с повече зеленчуци.

---

* Статията е публикувана в Bulgaria ON AIR THE INFLIGHT MAGAZINE, брой 64 / 2015