Б. Рашев: Мотивът за данък "вредни храни" у нас е по-скоро дефицитът на НЗОК

Затлъстяването е проблем в световен мащаб, но за България ясни данни подкрепящи тезата, че у нас има такъв проблем няма, коментира Боян Рашев, управляващият партньор в denkstatt България. 80те години в България затлъстяването е било доста по-сериозно отколкото сега. Страната ни в момента е с най-нисък калориен прием в ЕС.

Великобритания е едно от доказателствата, че при падане на калорийния прием затлъстяването продължава да се покачва, а това е именно поради заседналия начин на живот и ниската физическа активност. В подкрепа на това са и данните от скорошно проучване, което посочва, че 10% увеличаване на инвестициите в ИКТ водят до 1,4% увеличение на затлъстяването, допълни Рашев.

Ако видим колко кг компоти на човек се падат в България (10кг на год. на човек), то става ясно от данните на НСИ, че потреблението на добавени захари не идва от захарните изделия и шоколад (3 кг на човек годишно), а именно от компоти. Следователно имаме търсене на решение, там където няма проблем, обобщи Рашев.

По повод предложения за справяне с проблема със затлъстяването и потреблението на вредни храни, като например облагане някои храни и със събрания налог субсидираме фермери, управляващият партньор в denkstatt България, коментира, че именно в това според него се крие генезисът на проблема. Субсидиите изкривяват пазара, тъй като, както в Европа, така и в САЩ са насочени главно към царевица, пшеница и всички базови храни, които водят до производство на хляб и хлебни изделия, месо и млечни изделия. От там идва и голямата част от потреблението на калории, смята Рашев. Според него целият проблем идва от намесата на държавата на пазара със субсидиите, а огромното потребление идва според него от много ниската цена на храната след субсидирането.

Още за примерите за Латинска Америка и начините, по които Чили, Мексико, както и Дания в Европа боравят с налози за "вредни храни", може да чуете в следващия видео материал:

Invesbook  с водещ Дориана Ранкова